Н а 21 май църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято.
Свети Константин бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската. След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място.
Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гонението на християните. За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия.
Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя. Затова делото му се смята за апостолско. Константин свикал Първия вселенски събор на Църквата в 325 г.
Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.
Мъченик Константин бил родом от Трънския или Пиротския край и още като момче отишъл в София да работи у търговци на овце, цинцари. Но един ден крадци ограбили господарите му и младият Константин бил наклеветен за кражбата. Той бил измъчван да признае, но невинното момче не можело да поеме такава вина.
Тогава бил предаден на турци, които му поставили условие да приеме исляма, за да не го изтезават повече. Константин решително отказал и след поредица нови изтезания бил обезглавен, а тялото му захвърлили в полето. Християни, които разбрали за убийството, прибрали тялото на момчето и го погребали. Това станало в 1737 г. През следващите десетилетия много хора се стичали на гроба му и получавали изцеления.
Огънят, който лекува, и чувалът с градушка: Магията на Костадиновден
На 21 май българската земя притихва пред един от най-мистичните, красиви и силни празници в народния ни календар – деня на Светите равноапостолни Константин и Елена, познат в традицията ни просто като Костадиновден. Разположен на прага между пролетта и лятото, този ден събира в едно древни езически култове към слънцето, християнска вяра и неподправен народен страх пред стихиите на природата. Това е време за пречистване, за любовни напеви под разлистените клони и за онзи вековен, вглъбен танц върху жарава, който и до днес кара учени и лаици да затаят дъх.
Чувалът с лед и тайните на нивата
В традиционните представи на нашите предци Костадиновден е последният пролетен акцент, който ясно подсеща за настъпващото горещо лято. Още от ранни зори на този ден влиза в сила строго и безусловно табу – всякаква полска работа е забранена. Никой не смее да хване мотика или да излезе с ралото на нивата, защото гневът на небето може да изпепели труда на стопаните.
Народът вярва, че светите Костадин и Еленка са повелители на летните стихии и „носят градушката в чувал“ или че „Еленка я крие в ръкава си“. Достатъчно е само малко невнимание или неуважение към паметта им, за да развържат чувала и да посипят ледени късове над житата и лозята.
Затова празникът се чества с дълбока почит, а в чест на огнените покровители жените приготвят обредни курбани. Тези курбани се раздават за здраве на цялото село, особено ако в някое семейство има тежко болен човек или фамилията е преминала през период на нищета и страдания.
Когато земята почервенее: Танцът на нестинарите
Най-ярката, разпознаваема и обвита в тайнство обредност на 21 май безспорно са игрите върху огън – нестинарството, запазено в автентичния си вид в мистичните пазухи на Странджа планина. Датата на църковния празник поразително съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Нашите предци от незапомнени времена са знаели, че огънят притежава свещена, магическа сила – той пречиства всичко, което докосне, изгаря греховете и гони злите сили. И докато обикновените хора прескачат пламъците за здраве, нестинарите отиват много по-далеч.
На мегдана на селото се издига огромна клада от дърва. Когато вечерта огънят стихне и се превърне в равен, зловещо червенеещ кръг от жарава, тълпата притихва под хипнотичния ритъм на ритуалния тъпан и писъка на гайдата. Начело на шествието се носят иконите на Св. св. Константин и Елена, облечени в червени платове. В този момент в огнения кръг пристъпват боси нестинарите – най-често жени, изпаднали в особено състояние на транс, наричано „прихващане“.
Старите предания разказват как младият и снажен момък Константин нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог, заради което Творецът го избрал за свой помощник, който да води грешните души през жаравата. Затова нестинарите влизат в жаравата с неговата икона в ръце, вярвайки, че светците ги покровителстват и буквално проправят хладен път под босите им крака. Стъпвайки по нажежения до червено въглен, те не просто танцуват – в този мистичен унес нестинарите понякога изричат пророчески думи за бъдещето, гадаят за плодородието и общуват с духовете на умрелите предци.
Грехът на село Българи
Странджанските легенди пазят и една по-мрачна, вълнуваща история за произхода на този обред. Според преданията, в миналото легендарното село Българи било напълно откъснато от света, затворено в планината. Жителите му започнали да се женят помежду си – братовчеди с братовчеди, близки роднини с близки роднини.
Скоро природата си казала думата и децата в селото започнали да се раждат с белези и недъзи – неоспоримо доказателство за тежкия им грях пред божиите закони. Тогава първата нестинарка решила да изкупи греховете на съселяните си. Тя събрала жаравата на мегдана, взела иконата на светците и влязла боса в огъня, за да измоли прошка от небето и да пречисти родовата кръв. Оттогава насетне огненото кръщение се повтаря всяка година, за да остане земята чиста.
Люлки, веселба и орис за мъжки рожби
След като огнените игри приключат и нестинарите излязат от кръга с напълно невредими, чисти стъпала, уплахата отстъпва място на радостта. Всички се събират на общата трапеза около курбана, но празненството далеч не свършва дотук. По стара традиция Костадиновден се отбелязва в продължение на цели три дни – до 23 май. През втория и третия ден нестинарите и съселяните се събират в дома на главния нестинар на селото, носейки подаръци, където веселбата, яденето, пиенето и танците продължават с пълна сила.
В много български краища празникът носи и силен момински заряд. Подобно на Гергьовден, момчета и момичета в предженитбена възраст се събират в гората или по градините, за да връзват люлки на здрави и плодни дървета – най-често бук или дъб. Младите се люлеят, пеят любовни песни и си хвърлят тайни погледи.
Старо поверие гласи, че мъжете, които си харесат и спазарят булка на този ден, се считат за големи късметлии. Вярва се, че девойката, избрана на Костадиновден, ще бъде отлична, пестовна домакиня, ще върти къщата с лекота и ще дари съпруга си със силни синове, които да продължат рода.
Имен ден днес празнуват всички с имената: Константин, Елена, Елка, Еленко, Лена, Ленка, Ленко, Еленица, Костадин, Костадинка, Къна, Куна, Коста, Кочо, Койчо, Деница, Динко, Стоянка, Стоян, Светла, Светлана, Стойо, Траяна.
