Б оряна Йотова и Тодор Йотов представиха новата си книга „МЕСОУРЕ - Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език" в Криптата на Храм-Паметник "Александър Невски", заедно с музейна експозиция на Алианса за Архе-Наука и Изкуство на тема "История на Писмеността" във Vivacom Art Hall през септември. Ето и какво казаха авторите за Vesti.bg.
Книгата ви „МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език" респектира с мащаба на изследването, но също и с оформлението ѝ. Какво е посланието към читателя?
- В книгата се разгръщат четири свързани теми: (1) Конструкцията на човешкия език като единен ментален език, който се проектира в многообразие от фонетични езици, в своите първообрази, подчиняващи се на единни правила. (2) Бохарският коптски език като новозаветен език, отразяващ този „първичен“ език в контекста на Новозаветното Благовестие и конкретно - носещ в многопластови думи като семена Проповедта на християнското благовестие. Представено е и как горното е отразено в записите на Светото Евангелие в най-древния известен бохарски коптски ръкопис. Изследвани са корена и произхода на бохарския коптски език, възникнал като духовен феномен с адвента на Християнството в общността на коптските (египетски) благовестители. (3) Протоиндоевропейският език като език, който в коренната си система съдържа същите първични езикови ментални концепции, но с различна фонетична стойност, и как те са записани в неолитни артефакти от Източна Европа. Книгата предлага прочит на базата на изведени архетипни образи, изразители на „архе“-езика, потвърдени като присъстващи в три отделени от време и пространство цивилизации – Шумер, Египет и Китай. Музейната експозиция представи именно такива образци. (4) Синхронът между съвременната наука и духовното наследство на монотеистичното познание в Светите Писания, когато биват четени и разбирани чрез език, запазил отпечатък на „Архе“-речта, което отново показва една предпроизходно вложена същност на концепциите зад Светите Писания, вече не само в човешкото естество, а и в самото мироздание.
Направените наблюдения отхвърлят издиганите хипотези за възникването на християнството като „краен етап на развитие на човешка религиозна и философска мисъл“ и показват неговия предпроизходен характер.
Колкото до визията - основна характеристика на християнството е красотата - тиха, ненатрапваща се красота. Мисля, че творецът на корицата, Владимир Рачев, се е постарал да изрази именно това.
Колко време ви отне създаването на този труд?
- По този труд работим повече от десет години, и пътят е бил с много криволичения, дори изкривявания. През последната година и половина обаче, направихме основен критичен преглед на всичките си изследвания до момента за да изкристализира наистина ценното, което доведе до крайния фокус на книгата – издирването на свещената основа на Европейската цивилизация. Променихме и много основни елементи на използваната от нас методология.
Но също съществено за настоящия труд, е че неговият път е и продължение на трудовете на много изследователи преди нас. Използваме над шестдесет статии и монографии от областите лингвистика, археология, богословие. Относно протоиндоевропейския език, стъпваме върху изследванията на Gamkrelidze&Ivanov и Watkins. Относно коптския език, използваме богатото издание на Walter Crum, за египетски – книгите на Budge. За разглежданите неолитни артефакти сме използвали редица източници, но най-основните са Lazarovici, Tărtăria and the sacred tablets (2011) и работите на Хенриета Тодорова.
Основополагащи за нишката на религиозното и богословско развитие за нас имаха книгите и лекциите на Алексанър Мен, и разбира се наследството на Светите отци, доколкото на този етап, сме успели да го опознаем. Всичко това е невероятно богатство, което ни позволи да разгърнем посланието си.
Кое ви отличава като послание от предходните автори, а и от други, работили в областта?
- Мисля, че основното е, че авторите, на чиито изследвания сме стъпили в областта на лингвистиката и археологията, не са си позволявали да погледнат на древното наследство като резултат на монотеистичен и месиански светоглед, може би с изключение на Wallis Budge, в чиито трудове присъства нишка на подобна линия.
Например, чрез синтез както на по-късни индоевропейски митове, така и чрез реконструиране на коренната система относно основни понятия за Божеството, Gamkrelidze&Ivanov - учени с основополагащ принос в областта на индоевропеистиката, стигат до заключението, че протоиндоевропейците имат две основни божества: Теу-Пхатер: Небесният Бог, Богът-Отец, от Тео- „Бог“, свързано с Теи -„сияен“ и от там „небесен Бог“, „Бог на светлината/слънцето“, и Пхер(кхо)у-но бог на гръмотевиците и воините. Ние показваме, както лингвистично, така и чрез предложения прочит на неолитни артефкати, че това са епитети на Едно Божество – Бхаг (от където и българското „Бог“) от бхагу- „ръка“ и бха - „светя“, „говоря“, който е „даващият“ и благата, и светлина-слово, и защитата.
От известно време теза за монотеизъм в неолита се появи при някои български автори, но за съжаление поставена в един неверен контекст. В тази насока, книгата се преборва и с някои скорошни опити за манипулиране на историческата и лингвистична реалност.
Какво ви предстои оттук нататък ?
- Очакваме отзвук и мнения от читателите, както и от академичната общност, което да насочи пътя ни напред. Но също така, вече работим по том 2, където бихме искали да разгърнем основните концепции като приложение относно въпроси, вълнуващи всеки човек днес – ролята на семейството и отношенията в него, основни въпроси относно отношението в социума и научната етика.
Повече информация за „МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език", е достъпна на:
https://rebrand.ly/ArcheAlliance
https://rebrand.ly/MECOYPE1
https://rebrand.ly/MECOYPE2
https://rebrand.ly/MECOYPE3
За авторите:
Боряна Рачева-Йотова е създател на първата българска глобална fintech компания и има над 25 години опит в създаването на софтуерни решения за управление на риск и финансови портфейли. През 2018 година е наградена от "Уотърс Технолъджи" като Риск професионалист на годината, за постижения в областта на създаването на решения за управление на риска и превеждането на академични открития. Съавтор e на редица патенти и публикации във във водещи световни издания. Боряна Рачева-Йотова е доктор на науките от LMU, Мюнхен. Тя е и дългогодишен изследовател в областите сравнителна религия и лингвистика, съавтор на първата българска книга за вдъхновението „Йероглифите на Вдъхновението говорят от Тракия“, 2012.
Тодор Йотов е предприемач, ментор и лектор в технологични, бизнес и обществени формати, и инициатор на благотворителни и обществени инициативи за образование и култура. С последните си стартъпи създава иновативни продукти за взаимодействие между човека и технологиите, мултимедия и информационна сигурност. Тодор е съ-изобретател на портфейл от технологии за киберсигурност и персонализирани системи за защита и комуникации в среда, белязана от изкуствен интелект (ИИ) и квантова трансформация. Управлява издателство на детско онлайн съдържание за промотиране на ранен контакт с образци на културното и литературно наследство и безопасност в общуването в електронна среда.
Тодор е дългогодишен изследовател в областите богословие, лингвистична и социално-културна антропология, и съавтор на първата българска книга за вдъхновението „Йероглифите на Вдъхновението говорят от Тракия“, 2012.
Тодор и Боряна Йотови създават семейство през 1998 год. Имат три деца.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
