Как дистанционното обучение спаси нулева година

К ак училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - директорът на 51 СОУ " Елисавета Багряна" Асен Александров с интервю за Dir.bg

Директорът на столичното 119-о училище Диян Стаматов споделя как епидемията се отрази на образованието

Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк, а дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

Г-н Александров, какви изводи си направихте за ситуацията, през която минахме, и въведената у нас дистанционна форма на обучение?

Изводът ми е, че се справихме много добре. Преди дни излезе една европейска класация, свързана с образованието, и точно за въведената дистанционна форма на обучение в различните страни от ЕС. И в тази класация, която показва колко ученици са обхванати с дистанционна форма на обучение, ние бяхме над средата. Това означава прилично място. Според мен, ние се справихме с дистанционното обучение. Беше изненадващо, не бяхме подготвени за такъв дълъг период, то и в света никой не беше, но, пак казвам, че според мен се справихме. Действахме малко на принципа на Априлското въстание - с доста ентусиазъм, такъв всенароден, на родители, на ученици, на учители и т.н. В рамките на един-два месеца се избистри и концепцията на учителите, на повечето училищни ръководства как да се проведе по-смислено, по-ефективно дистанционно обучение, ако се наложи. Една от слабостите, които се забелязаха в началото, бе това, че учителите използваха различни платформи. Това ни показа, че броят на платформите трябва да бъде снижен до минимум. Разбира се, най-добре да е една за всяко училище. Това бързо се разбра и много колеги и училища го направиха. Някои избраха Teams на Майкрософт, а други Гугъл класрум. Това от една страна. От друга, самото дистанционно обучение не представлява замяната на учителя пред децата с появата му на екрана. Говорим вече за съвсем друга организация на работа, за подаването на информация по друг начин, подаването на други задания, както и обратната връзка става по друг начин.

Дигитализацията не може да скрие проблемите в образователната система

Липсата на личния контакт се усети. Това е всеобщо мнение...

Това е абсолютно така. Вижте, в този случай ние се опитваме да намалим до минимум ефекта на ситуацията. Обратната ситуация бе нулева учебна година. Дистанционното обучение спаси нулева година в образованието. На децата се дава различна информация като структура. Заданията са по-скоро описание какво децата трябва да намерят като информация, къде да го намерят, какво да направят и след това, когато изпратят изпълнените си задания, учителите трябваше да дадат обратна връзка. На учителите им беше много по-трудно, защото, за да бъде това обучение на ниво, те трябваше да проверяват много повече работи на учениците, не го наричам само домашно съзнателно. Просто като обратна връзка получиха по-голям обем работи за проверка. Все пак учителят трябва да прецени и оцени това, че учениците правилно разсъждават, че това, което са направили, е вярно. Така с времето учителите разбраха какво трябва да правят, а учениците, респективно, какво се иска от тях.

Кога преподавателите си повярваха, че нещата ще се случат по правилния начин. В началото стресът за всички бе голям. Това се признава. Но кога вие усетихте, че учителите стават по-уверени в работата си?

За различните училища и учители бе различно. При нас, в 51-о училище, около 1/3 от колегите и преди това си работиха с различни платформи. Те бяха спокойни и просто продължиха да ги използват. За останалите колеги мога да кажа, че влязоха в крак в края на първата седмица. През тази първа седмица имаше постоянен контакт между учителите, които се учеха, и тези, които вече използваха платформите. Скоро се видя, че дяволът не е толкова черен, че комуникацията се получава добре и така преподавателите се успокоиха. Видя се, че не е кой знае какво, за да има една успешна комуникация през компютъра. В момента, в който колегите се организираха по класни стаи, нещата се подредиха. Добра новина бе това, че в края на април Гугъл класрум пусна в употреба видеоконферентна връзка. Преди това се използваше видеовръзка от друго приложение. Използваха се и връзки, които позволява електронният дневник. Когато учителите видяха, че нещата се получават, че имат добра връзка с учениците, нещата се успокоиха. Разбира се, имаше и училища, в които използваха по-прости средства за комуникация, говоря най-вече за популярни приложения за комуникация. В края на април в много по-голяма степен нещата се подредиха по нормалния начин, така че връзката учител -ученик бе на ниво.

Образование след пандемия: Промяната вече e необратима

Според вас кой е добрият опит, който може да се приложи в образователния процес, когато говорим за дистанционна форма на обучение?

Трябва да помислим за много неща. До момента, каквото и да видя за дистанционното обучение, каквато и добра дума да е казана, следва тезата, че живият контакт е по-добре. Това никой не го отрича. Но също така никой не отрича, че ще има грипни ваканции, дървени ваканции, както са известни и т.н. В тези случай е далеч по-добре да има дистанционно обучение, а не децата да си седят вкъщи и нищо да не правят. В същото време ситуацията сега показа, че дистанционното обучение си има и доста предимства, за които не сме се замисляли.

Дайте примери

Ето, за тези, които казват, че живата връзка е най-добрата. Сега, например, ние разговаряме по телефона. И това не пречи да направим интервю. Съвременните средства за комуникация са доста важни. Давам и друг пример. Една класна стая е заета сутринта от 5 "б" клас, а следобед от 6 "а". В същото време има деца, които иска да ходят на консултации по математика, защото им е интересно. Къде да се проведе тази консултация? Имаме проблем със стаите. А сега може учителят да се разбере с децата за час, да си влязат дистанционно в класната стая и да си проведат консултацията без да е нужно да търсят физическа стая.

Tака физическото пространство вече не е фактор...

Точно така. При дистанционната форма учителят има същите инструменти. Аз съм учител по математика. Нямам проблем да разбера какво и как да направя, щото да помогна на ученика. Ние сме на т.н. класно-урочна система от век и половина. Отново ще се върна на тези, които са привърженици на живия контакт. Какво се случва в един час? При нас часовете са по 40 минути. Влиза учителя, проверява отсъстващи, проверява домашни набързо за 5 минути, изпитва двама-трима, говори 25 минути, очаква се, че учениците слушат внимателно, но всъщност това не е така, защото 5-6 от тях си говорят и пречат на останалите, така че не си записват всичко, след което следва следващото домашно и край на часа. В този традиционен метод е активна ролята на учителя, а сравнително пасивна ролята на ученика. Какво може да се направи чрез дистанционната форма на обучение... Да кажем, че ще имаме час по математика. В един час мога да събера два класа. Да направя три виртуални класни стаи - за напреднали, за средно заинтересовани и за такива, които не се интересуват от математика. Така аз по едно и също време мога да обърна внимание на силно интересуващите се, като им дам сериозни задачи, на средните да обясня нещо текущо, а на незаинтересованите да дам базови задачи. По време на един обикновен часа аз не мога да направя това. Тези, които искат да учат сериозно, не мога да ги ангажирам и да им обърна внимание. Ако дам по-трудни задачи то тези, които не се интересуват от математика, нищо не могат да направят. Когато пък им е безинтересно, те шумят, а така пречат на всички. Значи нито давам нещо на можещите, нищо стимулирам незаинтересованите. И се получава някакъв среден баланс, който не е много полезен. А при дистанционната форма на обучение аз мога да си позволя да дам на всяко ниво по нещо. Това за мен е плюс. Така се получава индивидуализация на преподаването.

Шумът в класната стая го няма при дистанционното обучение...

Точно така, а това е голям плюс. Обучението от разстояние е предимство за големите - 11 и 12 клас. Ние сме профилирани в информационни технологии. Много офиси в света работят дистанционно. Защо с големите ученици да не работим така, за да ги подготвяме за такъв тип работа. При програмистите работата е отворена. След като нашите ученици ще отидат в този реален свят, защото още от училище да не са подготвени. Според мен не е проблем учителят да зададе на различните ученици реални задачи и да коментира с тях резултатите и анализите им. Така се симулира реалната среда, в която ще работят. И друго нещо. Ние работим по много програми. Ето един огромен плюс при езиците. Защо в една виртуална стая нашите ученици да не се срещнат с техни връстници от Англия, примерно. Какво по-добро упражнение от това да говориш английски език с дете, на което това е роден език. Една такава комуникация би била от голяма полза. А това, реално, може вече да се осъществи много лесно. Друго, което си говорихме с колегите, че ще правим е срещата родител-учител за един час. Скоро имахме такъв урок. Дойде родител, който се занимава сериозно с голф. Той е инженер и обясни, че голфът, всъщност, е страшно много математика. 14 стика, като всеки е с различна големина и тежест, с различен ъгъл. Беше много интересно. Съвсем спокойно може да се прави подобно нещо дистанционно. Сега обмислям такъв урок по предприемачество от асистент от УННС. Аз искам да вкарам лектори в нашето образование. А и лектор на място е една сума, а от дистанция е друга. Дори и това е нещо важно. Една от най-големите слабости на нашето образование е това, че то е много разпокъсано. Физиката си е физика, биологията си е биология и т.н. А животът пък е единен, той е сбор от неща. Във Финландия, примерно, изучават не предмети, а явления. Те изучават явлението електричество във всичките му форми - физика, химия и т.н. Това означава, че в часа препродават физик и химик заедно. Всеки говори за своята област в явлението. Ние също опитваме такива неща. Но при нас лош фактор е пространството, защото нямаме зала, в която можем да съберем повече от два класа. Могат да се правят такива мултидисциплинарни уроци, в които всеки преподавател да говори за своята област. Есента мислим да направим такъв урок с тема "Числата на Фибоначи", защото те присъстват в редица предмети, включително и рисуването.