Е кстремните метеорологични условия, като наводнения, суши и горещи вълни, се превръщат в нарастваща заплаха за икономическото развитие на Европа, особено в контекста на климатичните промени. По данни на нов доклад, България е изложена на особено голям риск, с прогнозирани значителни загуби на БДС и вече е загубила 1% от икономиката си заради сушата и горещините през 2025 г. , пише PreventionWeb.
Високата уязвимост на България се дължи на зависимостта й от селското стопанство и туризма – сектори, особено чувствителни към суши и горещи вълни, както се наблюдава и в други южноевропейски страни. За разлика от по-големите икономики, по-малката икономическа база на България усилва относителното въздействие на тези загуби, което налага спешни мерки за адаптация.
Ако загубените близо 1 млрд. евро, сума, равна на 1% от икономиката, се отнесат спрямо населението на страната излиза, че всеки българин е изгубил около 140 евро доход заради екстремните прояви на времето, а до 2029 г. сумата може да достигне 380 евро на човек, пише Генади Кондарев за изданието "Климатека", икономист и експерт по климатични и енергийни политики.
Докладът „Dry-roasted NUTS: ранни оценки на регионалното въздействие на екстремните метеорологични условия през 2025 г.“, изготвен от Сехриш Усман, Майлс Паркър и Матилд Валат, предоставя първи по рода си анализ на икономическите загуби в регионите на Европейския съюз (ЕС) на ниво NUTS3.
- NUTS3 е най-подробното ниво в системата за класификация на териториалните единици за статистически цели на ЕС, съответстващо на малки региони като области или окръзи с население между 150 000 и 800 000 души
- NUTS0: Ниво на държава
NUTS1: Основни региони (в България това са две големи зони – Северна и Южна България)
NUTS2: По-малки региони за анализ на регионалните политики (в България това са шест региона, например Югозападен регион)
NUTS3: Най-малките единици, които позволяват детайлен анализ (28 области в България)
Изследването използва актуални метеорологични данни от набора ERA5 и исторически оценки, за да прогнозира както краткосрочните, така и дългосрочните загуби на брутна добавена стойност (БДС).
Методология и обхват на изследването
Изследването анализира въздействието на екстремни метеорологични събития в 1160 региона на ниво NUTS3 в ЕС за периода юни-август 2025 г. Данните за времето в реално време са комбинирани с исторически оценки на икономическите въздействия, за да се изчислят загубите на БДС за 2025 г. и прогнози до 2029 г. Анализът обхваща три основни вида събития – горещи вълни, суши и наводнения, като се фокусира върху директните и косвените икономически ефекти.
Важно е да се отбележи, че оценките са консервативни, тъй като не включват въздействия от горски пожари, градушки, бури или комбинирани събития (например едновременни горещи вълни и суши), нито разходите за адаптация, инфлацията на цените на храните или вторичните ефекти върху незасегнатите региони.
Основни изводи за Европейския съюз
1. Засегнати региони и видове събития: От общо 1160 региона в ЕС, 279 са преживели екстремни метеорологични условия през лятото на 2025 г. Разпределението включва:
- 53 региона с наводнения, предимно в северните и централните страни като Германия и Дания.
- 96 региона с горещи вълни, особено в южноевропейските страни като Испания, Италия, Гърция и Португалия.
- 195 региона със суши, отново с фокус върху Южна Европа.
- 65 региона с комбинирани събития (горещи вълни и суши), които обаче са оценявани индивидуално.
2. Икономически загуби: Първоначалните загуби на БДС за 2025 г. се оценяват на 43 милиарда евро, което представлява 0,26% от продукцията на ЕС. До 2029 г. тези загуби нарастват до 126 милиарда евро поради продължителните икономически последици.
3. Регионални различия: Южна Европа е най-тежко засегната от горещи вълни и суши, докато Северна и Централна Европа изпитват нарастващи щети от наводнения. По-малките икономики, като тези на България, Малта и Кипър, показват по-висока уязвимост спрямо техния БДС, в сравнение с по-големите икономики като Италия и Франция, където абсолютните загуби са по-високи, но пропорционалните – по-ниски. Например, в Италия загубите са 11,9 милиарда евро за 2025 г. (0,6% от БДС за 2024 г.), нарастващи до 34,2 милиарда евро до 2029 г. (1,75%), а във Франция – 10,1 милиарда евро за 2025 г. и 33,9 милиарда евро до 2029 г.
4. Механизми на въздействие: Различните събития засягат икономиката по специфични начини – горещините намаляват производителността в сектори като строителство и хотелиерство, сушите удрят селското стопанство, а наводненията причиняват директни щети на инфраструктурата и косвени загуби чрез прекъсване на веригите за доставки.
Ефектите върху България
България се откроява като една от най-уязвимите икономики в ЕС, с прогнозирани значителни загуби на БДС, дължащи се основно на суши и в по-малка степен на горещи вълни. Конкретните находки включват:
1. Горещи вълни:
- България е сред най-тежко засегнатите страни, наред с Франция, Испания и Италия.
- Загубите на БДС се оценяват на 16,1 милиона евро през 2025 г., нарастващи до 95,52 милиона евро до 2029 г.
- Като дял от БДС за 2024 г., това представлява -0,02% през 2025 г. (с 90% доверителен интервал от -0,04% до 0,01%) и -0,11% до 2029 г. (-0,16% до -0,05%).
2. Суши:
- Условията през лятото на 2025 г. са определени като силно до изключително сухи в множество региони на страната.
- Загубите на БДС от суши са значителни – 958,59 милиона евро през 2025 г., нарастващи до 2,5 милиарда евро до 2029 г., което е равно на 3% от икономиката.
- Спрямо БДС за 2024 г., това се равнява на -1,06% през 2025 г. (-1,84% до -0,28%) и -2,73% до 2029 г. (-4,53% до -0,59%), което е сред най-високите пропорционални въздействия в ЕС, сравними с тези в Гърция и Кипър.
3. Комбинирани загуби:
- Общите загуби на БДС от всички екстремни метеорологични събития възлизат на 974,69 милиона евро през 2025 г., нарастващи до 2563,37 милиона евро до 2029 г.
- Като дял от БДС за 2024 г., това представлява -1,08% през 2025 г. и -2,84% до 2029 г., което поставя България сред най-засегнатите по-малки икономики в ЕС, наред с Кипър и Малта.
Майлс Паркър, един от съавторите на доклада и старши водещ икономист в Европейската централна банка, коментира: „Европа стана свидетел на поредното лято на екстремни метеорологични явления"
"Установихме, че една четвърт от регионите на ЕС на ниво NUTS3 са били засегнати, като икономическата активност в тези региони ще бъде намалена с 43 милиарда евро през 2025 г., а до 2029 г. загубите се очаква да достигнат 126 милиарда евро. Тези оценки са консервативни", добави Паркър.
Политически последици и препоръки
Изследването подчертава, че екстремните метеорологични условия вече не са бъдеща заплаха, а реалност, която оформя икономическото развитие на Европа. Д-р Сехриш Усман отбелязва, че „наличието на своевременни оценки на въздействието помага на политиците да насочат подкрепата и да адаптират стратегиите, докато ефектите от екстремните събития все още се разгръщат“. Изследователите призовават за увеличени инвестиции в адаптация към климата, като защита от горещини в градовете и подобрено управление на водите, но подчертават, че мерките за адаптация са скъпи и изискват прецизни икономически анализи за ефективност и социална справедливост.
За България, докладът изтъква необходимостта от приоритизиране на инвестиции в устойчива на суша инфраструктура, системи за управление на водите и стратегии за адаптация в селското стопанство.
Европейската централна банка се позова на изследването в реч от 2025 г. относно надзора на климата и природния риск, като отбеляза нарастващото признаване на климатичните рискове като ключов фактор за финансовата стабилност.
