България е в дъното на европейска класация за здравеопазване

Б ългария се нарежда на 30-о от общо 35 места в тазгодишния Индекс на европейския здравен потребител (EHCI).

Страната събира 528 точки от максималните 1000, но се придвижва нагоре от 33-ата позиция през 2012 г. (с 456 точки).

На дъното на класацията, след България, са Полша, Латвия, Румъния и Сърбия.

В проучването страните в Европа са класирани по няколко показателя: зачитане на правата и информираност на пациентите, време за чакане за отделни операции и прегледи, превенция, достъпност на предлаганите услуги, фармацевтични средства, които получават болните.

"Българското здравеопазване отразява общата мрачна ежедневна действителност в България“, отбелязва д-р Арне Бьорнберг, ръководител на изследването. Видимо е, че има някакво положително развитие по отношение на достъпа, където чакането е намаляло от 2012 г. насам, но в замяна на това медицинските резултати са се влошили още повече.

"Тъй като неравнопоставеността очевидно задълбочава разликата между заможните и бедните държави в Европа, тълкуването на класирането по EHCI става доста сложно“, обяснява д-р Бьорнберг. Ако други държави от същата категория покажат още по-незадоволителни резултати, държави като България биха могли да се придвижат нагоре в класирането въпреки влошаването в действителност.

Ако България, заедно с Румъния и Сърбия, има критично ниски стойности на всички показатели за резултати, положението е тревожно. В краткосрочен план вниманието трябва да е съсредоточено върху поддържането на основните функции, като например равнопоставеност и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче не са подсигурени в днешна България.

Нидерландия остава на първо място, получавайки 870 от максималните 1000 точки. Следват Швейцария, Исландия, Дания и Норвегия.

Индексът EHCI се измерва от 2005 г. насам и представлява комбинация от обществени статистики, анкети към пациенти и независимо проучване, проведено от частното дружество Health Consumer Powerhouse Ltd., базирано в Швеция.

В EHCI системите на здравеопазване, финансирани от застраховки (системи тип „Бисмарк“), изглежда, все повече превъзхождат системите, финансирани от данъци („Бевъридж“). Съществуват успешни системи на здравеопазване, финансирани от данъци, но те са главно в малки, заможни държави като Дания, Исландия и Норвегия. Явното мнозинство от най-добре представилите се държави по отношение на здравеопазването, като например Нидерландия, Швейцария, Белгия, Германия и Франция, се основава на застраховки.