Б ездомните кучета намаляват, а бездомните котки се увеличават според данни от преброяване на безстопанствените животни, коментираха за БТА екоексперти.
Броят на бездомните котки се увеличава бързо, особено в големите градове и някои от тях като Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София вече осъзнават, че трябва да работят за намаляване на популацията им, разказа за БТА д-р Марина Иванова - ръководител на проекти "Грижа за бездомните животни" в неправителствената организация "Четири лапи", която активно работи за кастрацията на безстопанствени животни в страната.
Екипи на организацията са извършили преброяване на безстопанствените животни в Пловдив през 2009 г., при което броят на кучетата е бил 686, а на котките - 7623.
През тази година е направено повторно преброяване в града, след предприети мерки от общината за контрол на собствениците на домашни любимци и въвеждането на база данни с броя на кастрациите.
Резултатите показват, че кучетата са намалели наполовина - 324, а котките са се увеличили до над 10 хил. екземпляра.
Резултатите от последното преброяване на бездомните кучета в столицата, извършено между 18 септември и 24 октомври т.г. от фондация "Четири лапи" и общинско предприятие "Екоравновесие", сочи, че животните намаляват. Регистрираният брой на бездомните кучета е 6635, при 11 124 през 2007 г.
Характерно за районите с най-висока популация е, че са в периферията на Столична община и традиционно са буферна зона за животни, изоставени от съседни на столицата райони.
Нормално е при понижаване на популацията на бездомните кучета в един град, да се завиши броят на безстопанствените котки и те да се качат на върха на пирамидата в градската среда, коментира д-р Иванова.
По думите й изчезването на котките би довело до увеличаване на мишките, а липсата на животни в градската среда - до навлизането на екземпляри от гората и полето, както лисиците в Англия.
Работата с котките е доста по-сложна от тази с кучетата, тъй като те се размножават много бързо и са трудни за залавяне, защото са недоверчиви, отбеляза ветеринарът.
По думите й хората не осъзнават популацията им като проблем, тъй като са кротки, не хапят и не натрапват присъствието си. Основните оплаквания от тях са свързани със силното мяукане в сезона за размножаване и с наличието на бълхи.
Рискът от заразяване с болести по бездомните котки е не по-голям от този при общуването с домашните животни, смята д-р Иванова.
Причината е, че много стопани не ги ваксинират и обезпаразитяват редовно, защото смятат, че в дома няма рискове. Възможно е при котешко одраскване да се получи възпаление на близките лимфни възли, съпроводено с температура, което се лекува.
Бързото разрастване на популацията на котките се дължи на някои особености в размножаването им, посочи специалистът. От ранна пролет до есента, женските раждат по два-три пъти, най-често по 2-4 котета. Средната продължителност на живота на уличните котки е 5-6 години.
Не мисля, че трябва да стигаме дотам, да осъзнаем, че имаме голям проблем с популацията на бездомните котки, за да работим върху нейното регулиране и намаляване, каза специалистът. В Бургас и Пловдив имат програма за кастрация на котки, а в София само "Четири лапи" кастрира, посочи ветеринарят.
От 2011 г. фондация "Четири лапи" започна проект за кастрация на бездомни котки с няколко частни клиники в София и досега са обработени 3500 животни, каза д-р Иванова. Отскоро работи и клиника за кастрация на бездомни животни в Банкя.
В София котките не могат да се преброят, защото популацията е по-висока в централните райони,
а там много често сградите са разположени така, че имат вътрешни дворове, в които не може да се влезе, коментира специалистът.
От неправителствената организация се надяват наблюдение на котешката популация да бъде направено през следващата година. Освен кастрацията, която трябва да достигне 80 на сто при домашните животни, експертите предлагат още няколко решения за преодоляване на проблема с бързо нарастващата котешка популация.
Сред тях е поставянето на контейнери за отпадъци, които се затварят, тъй като размерът на популацията зависи и от наличната хранителна база. Важни са и редовното сметосъбиране и сметоизвозване, както и затварянето на прозорците към мазетата в стари блокове и кооперации, в които се крият котешките семейства.
Коментирайки темата омбудсманът Константин Пенчев изтъкна наскоро, че една община колкото и да има воля, не може да се справи с проблема. Според него трябва най-сетне да се направи национален регистър на безстопанствените животни.
