Харалан Александров: Не ни трябват тарикатски професии

Създаването на работеща икономика изисква квалифицирани кадри, а не представители на "тарикатски" професии, станали модерни през последните 20 години.

Това заяви в интервю за БТА Харалан Александров - антрополог, преподавател в Нов български университет, с научни интереси в областта на социалната антропология, политика и организационните изследвания.

Според Александров идеята в училищата да се въведе обучение по предприемачество е много добра, стига да се намерят подходящите хора, които да се заемат с тази задача.

Крайно време е в България да се откажем от дефиницията, че всеки успял човек е негодник, смята Александров. Вече има наченки на някаква средна класа в страната, но трябват още много усилия, смята той.

Предвидената възможност в новия закон за образованието в пети клас да започва обучение по предприемачество, е много добра, казва експертът.

Според него най-добре е с преподаването да се заемат предприемачи, хора които са се занимавали с тази дейност. Няма по-сигурен начин от това децата да се ужасят от предприемачеството от този да им говорят учители, които никога не са се занимавали с тази работа, е позицията на Александров.

Той подчертава още, че бъдещите лектори трябва да бъдат внимателно подбрани, като се разграничи конструктивното от разрушителното предприемачество и се подберат хора с добро име в обществото.

"Те могат да разкажат на децата как живеят, с какви проблеми се сблъскват, защо са избрали това трудно поприще. След което би било много добре децата да отидат и да видят с очите си бизнеса им, да се докоснат до физическото измерение на нещата", казва Александров.

Според него новото обучение всъщност ще е много добър начин да се социализират самите предприемачи. В момента те се държат като някакви хора извън общностите, които не се интересуват от социалния живот, а досега им с децата ще промени това състояние, посочва антропологът.

Засега в България се смята, че не е възможно успехът да бъде морален, а това е катастрофа, коментира още Александров. Според него ако една общност приеме, че всеки успял човек е негодник, то това изключва възможността с бизнес да се захващат свестни и добронамерени хора.

Крайно време е да насърчаваме точно такива хора да се захващат с предприемачество, а мутрите да си ги пращаме в затвора, където им е мястото, е позицията на Александров.

И веднага допълва, че засега нещо не се справяме с тази задача. С усмивка прогнозира, че след 10-20 години нещата може да се променят, да си дойдат на мястото, стига само да сме живи като общество дотогава.

Александров не се наема да коментира дали има предприемачески дух у младите българи. Той се ограничава само с тези, с които се е срещал пряко. Казва, че

активността на младежите е завидна и те не се притесняват да питат, да изразяват собственото си мнение и позиция.

Това не е типичната култура на българското училище - да си мълчиш, за да не стане ясно, че не знаеш, вече има деца, които имат предприемачески опит и в семейството си или сред познати, обяснява антропологът.

Според него настоящото поколение има трудния избор или да напусне страната, или да се опита да направи нещо тук и поради тази причина то все повече оценява тези възможности през предприемачестката призма.

Всъщност предприемачеството не означава непременно да имаш бизнес, може да си предприемчив например и в академичните среди, в образованието, в най-различни сфери, допълва Александров.

Според него в страната има някакви тенденции към поява на средна класа, но въпросът е да съумеем да опазим малкото здрави неща, които имаме. По думите му е нужно и да отгледаме що-годе читаво следващо поколение с надеждата да остане и да развие страната.

Като проблем Александров откроява, че в днешно време

повечето младежи са концентрирани в големите градове.

Като основна причина посочва липсата на политика за развитие на регионите. Според него в тази посока ще почва да се мисли тепърва и да се използват механизмите, които са отдавна познати в Европа.

Ако ЕС оцелее и се развие, ако регионалната политика продължи да се задълбочава и ако имаме добро лидерство в България, най-вероятно ще възникнат много възможности за развитие, включително предприемачески, на регионално ниво, казва Александров.

След въпроса ми за голямото натрупване на "ако"-та посочва, че за съжаление с толкова условия обикновено сметката накрая не излиза. После допълва, че днес вече целият свят е изпълнен с несигурност и няма изречения, които да не съдържат "но" и "ако".

С антрополога коментираме и изнесените от експерти данни, че 80% от работещите българи всъщност са заети в сфери с ниска добавена стойност и много хора трябва да бъдат пренасочени към други сектори. По думите му

в страната има голям проблем с квалификацията на хората.

Изведнъж се оказа, че нямаме подготвени хора, посочва Александров. Според него по време на прехода всички са се устремили към "тарикатски" професии, които се занимават с разпределяне - PR-и, политолози, прависти. И сега, когато на дневен ред излиза необходимостта да се създава нещо, се оказа че няма специалисти, казва антропологът. И така отново се връщаме към българското образование.

Александров посочва, че като цяло харесва новия закон. Според него той е първият, в който личностното развитие е посочено ясно като важен приоритет. И веднага допълва, че от добрите намерения до реализацията има много път. Това е добре написан закон, но трябва да се промени културата на училището, казва антропологът.

По думите му ако не се случи трансформация на ниво професия, ако учителите не сменят дефиницията за своята работа, какъвто и закон да се направи, системата ще го приеме защитно - хората в нея ще се чувстват насилени да правят разни неща, и ще приемат закона като репресия.