Т ема, която все по-често обсъждаме в България, е че населението ни намалява. Много от нас напускат страната ни и изграждат нов живот в чужбина, още от студентските си години. Често чуваме статистиката, че около половин милион наши сънародници живеят извън държавата, но е напълно възможно реалните цифри да са драстично по-големи.
Швейцария, страна известна с неземните си гледки и подредения си начин на живот, е сред популярните избори в Европа за образование и работа, а според статистика на Евростат и Statista - деветата най-предпочитана страна на континента за български емигранти.
Към 2023 г. в Швейцария живеят 13 354 българи, съпоставимо с населението на Несебър или Берковица.
Има различни причини защо някой би избрал да напусне родната си страна - може би е по-висок стандарт на живот, професионално развитие или дори срещането на любов зад границата. Но каквато и да е тази причина, преместването в друга държава винаги носи предизвикателства и може да бъде както вълнуващо, така и стресиращо.
Затова е важно преди да заживеете в чужбина, да се подготвите за тази голяма стъпка към новия ви живот.
В това ръководство са събрани основни данни за административните и правни регулации, с които всеки, който се заселва в чужбина, трябва да се съобрази.
От регистрацията за пребиваване и работа, през банкирането и разходите за живот в Швейцария, до транспортирането на домашен любимец – всичко необходимо, за да започнете нов живот в страната на Алпите, шоколада и едни от най-високите заплати в Европа.
Kак да станете гражданин
Като гражданин на ЕС, имате право да пребивавате в Швейцария до 90 дни без виза, при наличие на валидна лична карта или паспорт. За по-дълъг престой или за получаване на швейцарско гражданство трябва да следвате определени стъпки:
Много държави, включително Швейцария, прилагат принципа „ius sanguinis“ – т.е. гражданството се определя или придобива по националността на майката или бащата. Освен Швейцария, това правило се признава и в Германия, и в Австрия.
Има и държави, които прилагат „ius soli“ – гражданството се придобива автоматично чрез раждане на територията на съответната държава. Такива страни са Съединените щати, държавите от Южна Америка, Канада и Австралия, но Швейцария не е сред тях.
В Швейцария гражданството може да се придобие по три основни начина, като всеки от тях отчита различните обстоятелства на чуждите граждани:
Обикновена натурализация
Тя е възможна за чужденци, които са живели в Швейцария поне 10 години, като три от тези години трябва да са в петте години непосредствено преди подаването на молбата. Кандидатите трябва да притежават и разрешение за постоянно пребиваване (C разрешение).
Опростена натурализация
Това е опция основно за лица, които:
са женени за швейцарски гражданин;
са родени в Швейцария и принадлежат към третото поколение на семейство чужденци, живеещи в страната.
Швейцария предлага и други опростени процедури за натурализация, например за хора без гражданство.
Възстановяване на гражданство
Тази опция е предназначена за лица, които са загубили швейцарското си гражданство в миналото, например след конфискация, доброволно отказване или друга причина за загуба.
Лицата, които придобиват швейцарско гражданство, получават определени права и задължения – например правото да гласуват и да бъдат избирани, както и задължението да служат във военната служба.
Процедура по кандидатстване
Можете да подадете заявление за натурализация в местната община (Gemeinde / Commune / Comune) по ваше местожителство. Препоръчително е да се консултирате с адвокат или специалист по имиграционно право в Швейцария, за да получите актуална информация и помощ при подготовката на документите.
Заявленията за швейцарско гражданство се подават до местните общински или кантонални власти, които след това управляват целия процес с необходимото кантонално и федерално одобрение. Процесът е сложен и може да отнеме няколко години, като включва интервюта и понякога тестове, пише Alpian.
За да кандидатствате, първо трябва да съберете необходимите документи. Те включват формуляр за кандидатстване, който се предоставя от местните власти, доказателство за пребиваване, като договор за наем, лична идентификация като паспорт, както и доказателство за разрешение C и платени данъци. Освен това е важно да представите документи, които показват вашата интеграция в швейцарското общество, например трудови договори или доказателства за участие в местни общности, както и езикови сертификати, за да докажете владеенето на езика.
След като документите са готови, молбата се подава до общинските или кантоналните власти, които проверяват всички представени доказателства и оценяват интеграцията на кандидата.
Процесът на натурализация включва интервюта, на които се оценяват познанията ви за страната и степента на интеграция. В някои кантони се изискват и писмени или устни тестове. След приключване на оценката молбата се разглежда и одобрява на местно, кантонално и федерално ниво.
Работа и социални осигуровки в Швейцария
Ако работите като служител в швейцарска фирма, вашият работодател е длъжен да ви регистрира в системата за социално осигуряване и да удържа социални и здравни вноски от заплатата ви. Ако сте самостоятелно заето лице, вие носите отговорност за регистрацията си и за плащането на данъци и осигуровки към швейцарските институции.
За съдействие и информация можете да се обърнете към Посолството на България в Берн.
Осигурителните вноски за самостоятелно заети лица в Швейцария включват:
Социално осигуряване – пенсионно (AHV/AVS), здравно (KVG/LAMal), семейни и при безработица (ALV), в зависимост от вашия статут.
Допълнително здравно осигуряване – по избор, но силно препоръчително.
Данъците върху доходите също се изчисляват на база реалния или прогнозен годишен доход и се декларират чрез годишна данъчна декларация пред съответния кантонален данъчен орган. Социалните осигуровки се плащат към съответните институции, като например AHV/AVS за пенсионно и семейно осигуряване и SUVA или други фондове за здравни и социални вноски.
Плащанията обикновено се извършват месечно или тримесечно, в зависимост от вида на самостоятелната дейност и избрания режим на облагане.
Банкиране и финанси
За откриване на банкова сметка в Швейцария обикновено се изисква:
Доказателство за адрес (например договор за наем или потвърждение от местната община).
Валиден паспорт или лична карта.
Данъчен номер в Швейцария (AHV/AVS номер или номер за данъчно регистриране), който се получава след регистрация в съответния кантонален данъчен орган.
В някои случаи банката може да поиска и доказателство за регистрация като самостоятелно заето лице (например извлечение от регистъра на търговските дружества или потвърждение за социални осигуровки).
Регистрацията на адрес в Швейцария се извършва чрез местната община (Gemeinde/Commune) и е необходима за достъп до обществени услуги, включително здравна застраховка, банкови услуги и социални помощи.
Процедурата обикновено е бърза, но се препоръчва да се извърши възможно най-скоро след пристигането ви в страната.
Колко струва животът в Швейцария
С едни от най-високите заплати в Европа, Швейцария предлага висок стандарт на живот, но той идва със съответните разходи. Високите разходи обаче се компенсират от отличен стандарт на живот и множество предимства: ниски нива на престъпност, висококачествено здравеопазване и лидерски позиции във финансовия сектор, науката и технологиите.
Жителите на страната се радват на високи доходи – средната заплата през 2025 г. възлиза на около 80 000 швейцарски франка годишно (\~82 000 €), според международната консултантска фирма Willis Towers Watson. След приспадане на данъците, средностатистическият човек получава около 5 500 € на месец нето, или над 10 000 лева, което позволява комфортен начин на живот. Средната нетна заплата в България от началото на 2024 г. е около 2 198 лв.
Въпреки това, Швейцария остава най-скъпата страна за живеене в Европа. За да се живее удобно, е необходимо месечно доходо от поне 4 500–5 500 швейцарски франка (между 9,360 лв и 11,440 лв).
За сравнение, разходите за живот в Берн са следните спрямо София, според данни на статистическата агенция Numbeo:
- Живот без наем – със 144,7% по-високи
- Живот с наем – със 150,5% по-високи
- Наеми – със 169,5% по-високи
- Ресторанти – със 132,7% по-високи
- Хранителни стоки – със 152,6% по-високи
- Местната покупателна способност – с 80,6% по-висока
За да поддържате същия стандарт на живот в Берн, който бихте имали с 6 300 лв. в София (ако наемате жилище), ще са ви необходими около 15 780 лв. (или около 7 595 швейцарски франка).
А къде е най-скъпо
Въпреки че мнозина вече ще знаят, че швейцарските градове са всичко друго, но не и евтини, последната класация на Cost of Living City за 2024 г. на Mercer постави този висок разход в перспектива - според техните показатели от 10-те най-скъпи места за живеене в света четири са в Швейцария.
Цюрих е третият най-скъп град за живеене в Европа за 2024 г., след Хонконг и Сингапур. Те бяха последвани от Женева, Базел и Берн, което означава, че четири от 10-те най-скъпи града в света са в Швейцария. Обяснявайки резултатите, Мърсър отбеляза, че докато инфлацията и нарастващите разходи за транспорт са част от причината, поради която градовете в топ 10 са толкова скъпи, разходите за наемане и закупуване на жилища са “основен фактор."
Паспорт за домашни любимци
С няколко дребни изключения, вашият домашен любимец може да пътува с вас до друга държава от ЕС ако има поставен микрочип, ваксинация против бяс, валиден европейски паспорт за домашни любимци и ветеринарен здравен сертификат на ЕС.
Ветеринарният сертификат на ЕС съдържа конкретна информация за вашия домашен любимец, като самоличност, здраве, ваксини против бяс, и т.н. Документът се издава от ветеринар не повече от 10 дни преди датата на пристигане в държавата и е валиден за срок от 4 месеца, или до изтичането на валидността на ваксината против бяс.
Освен това трябва да попълните и прикрепите към ветеринарния сертификат на вашето животно писмена декларация, в която се посочва, че не местите малкия член на семейството с цел да го продадете.
На добър час и до нови срещи!
