Молла Мансур – дясната ръка на покойния молла Омар

А фганистанските талибани официално съобщиха, че са избрали за ръководител молла Ахтар Мансур, дясната ръка на покойния молла Омар.

Човек с репутация на прагматик оглавява движението в момент, когато бунтовниците започват трудни преговори за мир с Кабул в контекста на сблъсъка с конкурентната организация "Ислямска държава", пишат Анудж Чопра и Гийом Декам от Франс прес.

Ръководството на талибаните му осигури двама заместници - молла Хайбатулла Ахунзада, отговарял някога за талибанските съдилища, и Сираджудин Хакани. Изтъкваме по-специално последния – син на Джалалудин Хакани и шеф на едноименната пакистанска мрежа, влиятелен клон на талибанския бунт, близък до Ал Каида, извършител на многобройни нападения срещу афганистанските и американските сили за сигурност.

"След смъртта (на молла Омар) управляващият съвет и мюсюлмански старейшини от цялата страна избраха за свой ръководител неговия близък приятел, навремето и негова дясна ръка – молла Ахтар Мансур", обясниха в комюнике ислямистките бунтовници.

Пущун – също като своя предшественик, молла Мансур "се бе прочул като човек, достоен за доверие, подходящ за поемане на тежки отговорности", още докато бе жив молла Омар, добавят талибаните.

Първото предаване на властта в движението им, ръководено вече две десетилетия от молла Омар, наричан от следовниците си "вожд на правоверните", изглежда обаче не е било решено единодушно. Някои командири са предпочитали за водач сина на молла Омар – 26-годишния Якуб, или са осъждали Мансур заради близките му връзки със съседен Пакистан.

"Решението бе взето по спешност и редица членове на съвета, включително трима основатели на талибанското движение, се противопоставиха на кандидатурата на Ахтар Мансур", заяви пред АФП член на "Шурата от Кета" – централния орган на талибаните, наречен по името на града в Югоизточен Пакистан, където заседава.

"Молла Мансур е смятан за човек на Пакистан – ето причината за разногласията сред талибанското ръководство", заяви посредник от бунтовническите среди, също пожелал анонимност.

Мансур прекарва голяма част от младините си в Пакистан наред с милиони други афганистанци, бягащи от войната. С течение на времето установява връзки с Ай Ес Ай – пакистанските тайни служби, редовно обвинявани от Афганистан, че са създали и подхранват талибанския метеж.

През 90-те години талибаните контролират по-голямата част от страната и той става министър на гражданската авиация в кабинета на ислямистите.

Избор, който изглежда логичен

Смята се още, че Мансур подкрепя мирните преговори с Кабул, започнали в началото на юли, отбелязва посредник от Пакистан. Съответно избирането му изглежда естествено, още повече че молла Мансур правеше впечатление на "фактически лидер" сред ислямистките бунтовници. И най-вече с оглед мълчанието на талибанското ръководство за съдбата на молла Омар, който не се бе появявал на публично място от 2001 г., и падането на техния режим, допълва източникът.

В четвъртък те най-накрая оповестиха неговата кончина, потвърждавайки изявление на афганистанското правителство от предния ден.

Обстоятелствата около смъртта на молла Омар, посочен през 1996 г. за "емир на правоверните", остават противоречиви.

Кабул уверява, че е починал през април 2013 г. в пакистанска болница, в град Карачи. Талибаните пък говорят за някакво мистериозно заболяване, което го отнесло в гроба съвсем наскоро – това станало в неговите южноафганистански владения.

Отложени преговори

Критикуван от някои талибани заради твърде голяма близост с Пакистан, молла Мансур поема знамето в ключов момент. Защото талибаните току-що започнаха безпрецедентни мирни преговори с афганистанското правителство, а междувременно групировката "Ислямска държава" (ИД) извършва нападения в земите им в Източен Афганистан, край пакистанската граница.

В петък се очакваше в Пакистан да започне втори преговорен кръг, но Исламабад го отложи заради "несигурността", породена от смъртта на молла Омар, и "по искане на ръководството на афганистанските талибани".

Афганистанските власти дълго време обвиняваха пакистанските тайни служби, че управляват от разстояние талибаните, водещи борба срещу силите на НАТО и афганистанските им съюзници, и че "държат под ръка" фигури от бунтовническото движение, за да ги използват, щом пожелае Исламабад.

В началото на юли обаче Пакистан изигра роля на посредник, като организира първа официална среща между талибански водачи и представители на кабинета в Кабул, целяща да проправи път към истински мирни преговори – под надзора на САЩ и на Китай.

"Смъртта на молла Омар навярно ще забави мирните преговори, но няма да ги осуети", смята Мохамад Натики, участвал в първия преговорен кръг като член на афганистанската делегация.

Мирните преговори са отложени, но не и отменени. Напротив. "Молла Мансур е умерен човек, има нагласа за мир и за преговори", подчертава Абдул Хаким Муджахид, бивш талибан, а днес член на правителствения Висш съвет за мир, натоварен от Кабул да сключи договор с ислямистките бунтовници.

"Според мен, под негово ръководство мирният процес ще се засили и след време талибаните ще бъдат включени в афганистанската политическа игра", каза той пред АФП.

Отдавна насърчаващи стремежа към "помирение" в Афганистан, САЩ решиха, че смъртта на молла Омар "явно е подходящ момент (. . .), за да сключат талибаните истински мир с афганистанското правителство", както заяви говорител на Държавния департамент.

Аналитици обаче не са склонни да очакват бързо подновяване на диалога с цел да бъде стабилизирана страната, съсипана от близо 14 години неспирна война и изправена пред растящо насилие, след като през декември оттам се изтеглиха основните сили на НАТО.

"Екзистенциална" заплаха от страна на Ислямска държава.

Кончината на молла Омар може да задълбочи пукнатините в талибанското движение, разделено по въпроса за мирните преговори и застрашено от появата на местния клон на ИД - джихадистка групировка, опитваща се да включи Афганистан в своя халифат, обявен в части от Сирия и Ирак.

"Преговорите безспорно изгубиха своя устрем", заяви за АФП Майкъл Кугелман, експерт от изследователския център "Удроу Уилсън" във Вашингтон.

"Новината за смъртта на Омар ще предизвика екзистенциална криза у талибаните, а мирните преговори са последното, за което ще се сетят. Ще трябва да мислят как да оцелеят, а не за преговорите", добави той.

От месеци вече талибански полеви командири настояваха за "доказателства", че водачът им е жив.

Без да получат такива или с враждебна нагласа към мирните преговори, някои от тях вече бяха напуснали редиците на талибаните, за да се закълнат във вярност на ИД. Джихадистката групировка може да се възползва от смъртта на молла Омар и да активизира вербовката в средите на ислямисткия си съперник.

Новият талибански лидер молла Мансур впрочем изпрати през юни предупреждение до водача на джихадистите Абу Бакр ал Багдади да не си и помисля за установяване в Афганистан, иначе талибаните щели "да реагират".