Кремена Халваджиян в чудния свят на стайлинга, модата и лудостта

"Свободата в главата е основното нещо, което прави и поведение, и визия, и интересните клипове, и филми – целия имидж. Ако човек си слага непрестанно някакви прегради, нищо няма да се получи", казва стилистката Кремена Халваджиян.

Кремена е от онези жени, които или обикваш от първия миг, или никога не разбираш.

Завършила е музикално училище, но не свири на виолончело към днешна дата по лични причини. Тя е първият стилист в България и се грижи за имиджа и визията на редица тв предавания, известни личности и съвременни дами.

Омъжена е за режисьора и продуцент Маги Халваджиян, от когото има син - Бедрос, и работи по проектите, реализирани от "Глобал Вижън" и "Глобал Фрейм".

Кремена има не само уникален стил на обличане, но и уникален стил на живот, а и мислене.

Тя е абсолютен работохолик, като вече професията ѝ е ежедневието ѝ. Битките, които води, са свързани с правотата и отстояването на позиции, а надеждите ѝ са, че ако не друго, то поне хората в един момент ще започнат да гледат собствената си работа и няма да надничат в чуждата паничка.

Щуротията ѝ започва още от детските години, когато боядисва косите си с темперни боички, но продължава ѝ до днес, защото не се свени да реализира и най-чудатите си хрумвания, вярвайки в идеите и себе си безрезервно.

Какво разказа Кремена за професията стилист, какво е отношението ѝ към българската мода, както и малки тайни от бекстейджа на „Като две капки вода“, което се излъчва всеки понеделник от 20:00 ч. в ефира на Нова ТВ - вижте в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg със стилистката:

- Думите, с които бих те описала са: ексцентрична, свободолюбива, купонджийка, първа, справедлива. В правилната посока ли съм изградила впечатленията си за теб?
- Справедлива много ми харесва, да! Затова са всичките ми войни, с които си скъсвам нервите, защото съм справедлива!

- Първо ми се иска да подхванем темата със стайлинга, защото много хора си мислят, че ролята на един стилист е да обикаля из магазините и да облича с последна мода „парцалки“ известни красиви лица. Какво обаче се крие зад професията ти?
- Права си, че може би повечето хора си мислят точно това – че стилистите обличаме едни красиви хора и това е. Не знам, може би има колеги, които и така работят – нямам представа. Но ако трябва да говоря за себе си специално – вече правя какво ли не.

За да ти разкажа какво имам предвид, трябва да върна лентата малко по-назад. Още когато започнах да работя с Маги покрай неговите предавания, т.е. да помагам чисто като хоби за клиповете, ме извикаха от Нова ТВ – по това време гърците бяха собственици, и ми предложиха работата на стилист за предаването „На кафе“. Тогава това беше абсолютно непозната професия. Да, аз имам щастието да бъда първата, но по онова време само бях гледала мои приятели фотографи и стилисти в Италия. Тук в България се чудех какво значи, пък и всички помним какви бяха предаванията тогава. На фона на това какво се случваше по онова време в българския телевизионен живот, думата „стилист“ направо ни „хвърляше в оркестъра“.

В най-общи линии обаче стилистът трябва да се грижи за това как да изглежда едно студио – къде ще има книга, ваза, картина. Къде ще е сложено нещо на масата, под масата, на стените на студиото, да се мисли за някакви специални предавания, било то свързани с празници като Коледа и Великден, или с друго. Всичката тази украса зависи от стилиста. Освен това как да изглежда водещият – прически, грим, какъв имидж искаш да наложиш като цяло. Може би хората си спомнят първите епизоди на „На кафе“. Тогава искам да ти кажа, че хората ни скъсваха телефоните от коментари от сорта на: „Какви са тези рокли? И толкова рано!“ Общо взето тогава провокирахме голям шум около предаването. Даже имаше период, в който гледаха, само за да видят как ще е облечена Гала този път. Оттогава се завъртяха нещата така, както стават по света и аз бях много щастлива. Сега, в днешно време, моята работа е толкова обширна, че не знам. Но всичко, което касае някаква визия, излъчване и налагане на образ – било то дори поведението, за всичко това ме търсят. Да не говорим за абитуриентски балове, сватби, частни събития, партита...

- А откъде събираш цялото това вдъхновение и въобще – отношението ти към мода, естетика. Помниш ли как се е зародило?
- Ами не знам. Сигурно така съм се родила. Като малка рисувах всичко, което исках да облека. После режех всичко. Не шиех, а режех (Смее се). Татко ми беше диригент в Италия, пътуваше много и ми носеше ботуши, маратонки, дънки... Всичко се изрязваше и се държеше на връзки. Моите вдъхновения по онези години бяха Синди Лоупър и Мадона. Помня как се учех от тях.

- Как реагираха вашите на тези модни и шокиращи за времето си приумици?
- В по-ранните години реагираха по-снизходително. Баща ми като цяло бе много миролюбив човек, много свободолюбив, но и балансьор в семейството. Като бях малка и започнах да си боядисвам костите с темперни бои в зелено, оранжево и синьо и имах обица на носа, той само ми казваше: „Моля те като се прибираш вкъщи, сваляй си това нещо от носа“. От друга страна, майка ми, като една типична представителка на зодия Лъв, понякога дори не ме пускаше да излизам. Имахме вила на Банкя, от която тръгвах за влака, за да се срещна с приятели в София. Слагах си по седем колана, а тя заставаше на вратата и ми казваше: „Не можа ли само един да сложиш, махни ги тези неща!“, като дори сме се гонили по улиците. Сега обаче ми обяснява: „Боже, ако съм знаела, че това ще ти стане професията, сигурно нямаше да те спирам на вратата“ (Смее се).

- Как се приемаше ексцентричността ти навремето?
- Ами мен ме е прибирала полицията за неприлично прозападно влияние. И в клас са ме подстригвали за назидание. Какви ли не социалистически глупости...

- А от хората по улиците?
- Не знам как. Аз никога не съм обръщала внимание на това какво казват хората. Не се обличам за тях, а за себе си. Дори навремето сестра ми, която е по-голяма от мен, ходеше подире ми, за да чуе какво си казват околните. Но аз не се интересувам от чуждото мнение – ако на някой не му харесвам – добре, свят широк и шарен.

- Към днешна дата можеш ли да ми кажеш професионалното си мнение – обикновената българка от улицата има ли стил и усет към облеклото?
- Сега българката на улицата, с уточнението, че „улицата“ не е „Витошка“ и не са трите хубави ресторанта и моловете, има някакъв прогрес. Но това е в последните няколко години. Като цяло вярвам, че това е един много сложен и дълъг път, който просто трябва да се извърви. Знаеш ли, основното нещо, в което вярвам аз, е генетиката. Тя движи света. В този ред на мисли – няма как човек, който вика на ъгъла: „Аре бе, що си ми спрела тука, ма“ да възпита дете в естетически издържано отношение към света изобщо. Българите натрапват себе си и своето арогантно, много често и просташко, поведение навсякъде. Няма как да възпитат децата си да имат естетиката на живот, към която е свързан стилът на обличане и т.н. Човек от малък трябва навсякъде, накъдето се обърне, да вижда едно красиво място, чисто, подредено... И няма как да очакваме само защото хората вече имат интернет и виждат какво е по света, да станат много добре облечени и т. н.

- Какъв е проблемът на българинът в модно отношение?
- Българинът като цяло не рискува и не обича да излиза от зоната си на комфорт. Според мен трябва да пробва вкъщи, да експериментира. Може и да стане.

- А българската мода изобщо, как ти се струва?
- За българската мода и дизайнери – смятам, че са много назад още. Сигурно съм много крайна и си навличам гнева на много хора, но е така. Имаме някакви имена на пробиващи дизайнери в чужбина, но това са единици.

- Интересно ми е ти самата как не би прекрачила входната врата?
- Аз съм готова по много начини да прекрача входната врата. И с тоалетна чиния съм излизала. Но държа да отбележа, че поводът за тази щуротия и фотосесията после бяха свързани с Маги (Смее се). Но не съм ходила с нея из улиците буквално.

- Защо?
- Защото като се запознахме, беше много отдавна, но той беше казал на някой за мен: „Боже, каква жена видях! Тя и тоалетна чиния да си сложи на главата, пак ще изглежда добре“.

- А каква визия би си позволила да изкритикуваш чисто професионално?
- Знаеш ли, много са ми интересни наши родни предавания, които си позволяват да оплюват холивудски звезди. Ясно е, че такива предавания има по цял свят, ама някак си по-със закачка с хумор. А ние тук пускаме една снимка и започваме с многото критика. Ама чакай. Кой си ти, че да коментираш Риана и звезди, които са направили милиони. Аз такава критика лично не се навивам да правя.

Това, което мен жестоко ме дразни, е когато нещо е пошло. Пошлостта и неестетическата арогантност не мога да понеса. Прекалената показност също. Някои неща са много по-секси и красиви, ако са само загатнати. Това е нещото, което критикувам. Иначе лично аз приемам всички стилове на света. Свободата в главата е основното нещо, което прави и поведение, и визия, и интересните клипове, и филми – целия имидж. Ако човек си слага непрестанно някакви прегради, нищо няма да се получи.

- А ти как успя да си извоюваш свободата да правиш каквото ти хрумне, при положение, че, както казахме и по-рано, сякаш българинът все още е по-консервативен по отношение на стила?
- С това, че никога не съм отстъпвала от идеите си. Ако трябва да отстъпя от идеята си или дори да я променя малко заради продуцент, шеф или директор, аз ставам и си заминавам. Тя вече не е същата идея, не е моята идея и става смешна. И понеже никога не съм отстъпвала, лека-полека хората започнаха да ми вярват и да не се бъркат, стигайки до голямото доверие. Но има и друго – аз не правя нещо на цената на всичко. Аз го правя, за да постигна някакъв си собствен успех и удовлетвореност.

- Нека поговорим за „Като две капки вода“. На малкия екран зрителите виждаме блясъка и забавлението, но зад кулисите вероятно е голяма лудница?
- Много е трудно и е много вълнуващо. Искам да ти кажа, че макар на пръв поглед да създавам друго впечатление, всъщност съм много организирана. В противен случай нямаше да успея. Спомням си в първия сезон на „Като две капки вода“ как една шивачка изпадна в абсолютна паника, звъни ми по обяд преди лайв и ми казва: „Абсурд да се справя, имам да довърша три тоалета още, доникъде съм“. В този момент си дадох сметка, че ако и аз се шашна, наистина сме на никъде. Организирах целия екип – кой на кого да помага и така се справихме.

- Вие сте доста голям екип – ти, асистентките ти, шивачките. Как се сработвате?
- Ами ние сме като едно семейство, наистина. Години наред сме заедно.

- А с участниците лесно ли се разбирате или те имат своите претенции?
- Къци е един човек, който скъсва нервите на всеки, който попадне в живота му. Не знам дали ще оцелеем с осем участници или със седем този сезон (Смее се).

- Особено след гафа с полата от шоуто на 17 март...
- О, не. Той нарочно го направи! Доколко се осъзна, че се вижда – може би това му убягна...

- Значи това не е гаф на стилистите, да отбележим!
- Не. Ние спорихме през цялото време за тази пола. Сваляхме я надолу, той пак я вдигаше нагоре. И вече като тропнеше и се разкрачваше с ластична пола... Това си беше негово решение. Дали го е направил умишлено – не знам.

- Ами другите участници?
- Неве, например, е изключително голям професионалист. Тя застава като балерините, за да я обличаме. Деян си е особняк по неговия си симпатичен начин. Нети е машина – как се вглъбява и потъва в ролята си само... Но иначе как да ти кажа – ние вече 20 години сме се доказали като професионалисти. Повечето хора, с които работим, подхождат с абсолютното доверие. А тези, които искат обяснение защо нещо е по един или по друг начин – аз нямам нито времето, нито нервите да се занимавам с такива хора.

- Това ли те дразни в хората?
- Да, това ме дразни жестоко в хората и затова са всичките битки, които водя. Именно това е и нещото, което ме скапва и обезсърчава на моменти – тази чертица в манталитета ни, че всеки се бърка в работата на другия, гледа другият какво прави, а не гледа неговата си паничка, търсейки винаги причината за собствените си провали в другите. Нещото, което Маги винаги повтаря, е: „Няма случаен успех“. Аз пък напоследък все по-често си казвам: „Няма случаен неуспех“. Абе, хора, гледайте в собствената си паница. Нека в края на деня всеки си каже: "Аз направих това и това" или пък "Не направих това и това", да разсъждава над собствените си успехи и неуспехи.

- А ти какво си казваш в края на деня и в какво искаш да си по-добра утре?
- Ами аз искам да задобрявам с всяко нещо, с което се захвана. Всеки ден. Дори и с производство на копчета да се захвана, ще искам един ден те да станат най-хубавите копчета в света. Всеки ден ще променям по малко, ще се усъвършенствам. Опитвам се и да помагам на хората, но това са неща, за които не искам да говоря – това са неща, които са ме разплакали и разчувствали и се опитвам да се включвам в различни каузи с каквото мога да дам. И сякаш това е най-важното – да даваш, преди да се опиташ да взимаш.

- С такава любов и енергия говориш за всяко нещо, с което си се захванала. Как успяваш да се събереш в края на деня, не се ли изтощаваш от ежедневните борби?
- Нямам такъв ден. И си давам сметка, че сама съм си виновна за всичко, в което живея (Смее се). Ако не съм аз да показвам на всички, че мога да се справям с хилядите организации, телефони и срещи, по които да тичам, те сигурно няма да го изискват от мен. Гала напоследък се е заела с някаква оздравителна кампания този сезон – много се е уплашила за мен и все ми казва да намаля малко темпото и поетите ангажименти. Но... как да стане точно, не знам... Колкото и пъти да съм се опитвала, все отчитам някакви пропуски, имам забележки. Пък и съм научила някак хората, че всичко през мен трябва да минава.

- Добре, а не си ли се замисляла, че всъщност ти не показваш на всички, че можеш да се справиш с множеството ангажименти, а се опитваш да го доказваш ежедневно сама на себе си?
- Да, да. Аз доказвам първо на себе си, а после осъзнавам, че това се отчита и от останалите. Но явно аз така си живея – без да почивам. Дори и почивката ми е такава. Всяка събота вечер се събираме с приятели и по цяла нощ се танцува, подскача, пее, вика. Колегите ми не могат да ме разберат и все ме питат как имам сили, но аз така си почивам – като се забавлявам и забравям за всичко останало.

- Ако трябва да направим някаква отпратка и към "Големите надежди" – кои са твоите големи надежди за България и ще се оправим ли?
- Ако не даваме крила на децата си, а и свобода, оправия няма да има в никакъв случай. Но не ме питай как ще се оправим, защото съм идеалист и не ми се ще да звуча като новоизлюпил се политик, който говори красиви неща. Но ако дори за миг си помисля, че би зависило от мен, наистина ще съм като Дон Кихот...