З ащо Сирия е толкова важна за Путин? Става въпрос за търговия. Да погледнем по-голямата картина. През миналото десетилетие ръстът на доходите в САЩ се забави, на практика дори има понижение, ако той бъде претеглен спрямо инфлацията. В същото време американският трудов пазар е в остра конкуренция с Китай и другите големи азиатски икономики.
Благодарение на политиката на дерегулации, предприета от Джордж Буш, американските компании и капитали много по-лесно напускаха САЩ, за да се възползват от по-добрата възвращаемост и по-малките разходи за труд в развиващите се страни.
Това беше основна причина за невероятния възход на китайската икономика в разгара на кризата. Този процес се ускори след 2007 г. заради рецесията и срива на потреблението на американския пазар.
Сега икономиката на САЩ е във възход, но доходите и вътрешното потребление остават под натиск, неравенството расте, а благосъстоянието на средната класа намалява. Икономическите архитекти във Вашингтон, същите тези, които наложиха политиката на дерегулации, обаче намериха изход от ситуацията – износът и гарантиране на достъп до евтини суровини.
Т. нар. шистова революция в САЩ е част от този процес. Засега американската икономика не е нетен износител на петрол и газ, но скоро ще трябва да стане или да се изправи пред колапс на добивния сектор заради срива на цените на енергийните суровини на вътрешния пазар.
През миналата година Вашингтон за първи път от 2008 г. насам позволи ограничен износ на петрол за Европа. През юли тази година добивът на нефт в САЩ достигна рекордни нива. Картината е ясна.
Добре, но американският нефт едва ли ще е конкурентен на европейския пазар заради митата, акцизите и цената на транспорта. Тук трябва да погледнем отново голямата сцена, а на нея се развиват събития, които ще променят света изоснови. Само напомняне – Европейският съюз е основан върху споразумение за свободна търговия.
През тази седмица Вашингтон постигна огромен успех, като подписа договор за Транс-тихоокеанско партньорство с още 12 държави. Сделката създава зона за свободна търговия и инвестиции, която обхваща 40% от световната икономика.
Най-големите печеливши от това споразумение са американските корпорации, а най-големите губещи са Китай и Русия.
Междувременно продължават и преговорите между САЩ и ЕС за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. С него свободните търговски зони за американските корпорации ще обхванат около 70% от глобалната икономика. Така САЩ ще си гарантират икономически позицията на световен лидер и през XXI век.
Целта е да се спре възходът на Китай. Ако си мислите, че пренасочването на плановете за развитие на Пекин от експорта към вътрешния пазар е следствие от естествените икономически процеси, помислете отново. Китай няма друг избор, тъй като е под жесток конкурентен натиск. Корекцията в темповете на икономически растеж - т. нар. твърдо приземяване на китайската икономика, не е резултат от прегряване, а от перспективата за сериозен спад на търсенето на експортните пазари, заради политиката на САЩ.
България също ще е засегната. Преговорите с ЕС касаят и нашата страна. Някои сектори като селското стопанство и производството на облекла ще бъдат тежко засегнати от евтиния внос от САЩ след падането на митата в търговията. Под заплаха са около 850 000 работни места в България или 23% от заетите в икономиката на страната. Това са предимно нископлатени позиции, като много от тях са свързани с неквалифициран труд и загубата им ще доведе до структурна безработица.
Неслучайно преговорите бяха прекъсвани неколкократно под натиска на държавите в ЕС с големи аграрни сектори и на Италия, която освен това е и водещ производител на облекла. Най-много от споразумението със САЩ печели Германия, и съответно свързаните с германската промишленост производства в България. Американският пазар най-сетне ще се отвори за износа на автомобили и машини от най-голямата икономика в Европа.
Споразумението за свободна търговия ще има и други последствия. Сключването му ще изисква синхронизация на законодателството – разбирайте налагане на американски тип регулации в определени сектори, като прилагането на авторските права в интернет например.
Европа разбира се съпротивлява. Европейският съюз категорично обяви, че "не желае да отслаби съществуващите регулаторни стандарти, независимо от всички възражения от американските фермери и други групи за лобизъм".
Споразумението включва и скандални клаузи като възможността частни компании да съдят дадена държава за промени в законодателството, които им носят търговски загуби. Този тип частно арбитражно право беше приет в понеделник от държавите от тихоокеанския регион.
Така, при следващото повишение на минималната заплата или осигуровките в България, американските инвеститори ще могат да осъдят страната в арбитражен съд, т. е. правителството в София ще бъде принудено да ревизира законите според исканията на чуждестранни частни дружества. Дори е възможно да бъде наложено използването на фракинг за добив на нефт и газ в България, разбира се с американски технологии.
Голяма част от текстовете на споразуменията за сводна търговия и инвестиции, налагани от САЩ са тайна дори и за депутатите в Парламента на Европа, а всъщност и за конгресмените във Вашингтон. Наясно с цялата картина са само няколко изпълнителни директори на водещи международни корпорации, лидери на лобистки групи, както и малко на брой политически лица в изпълнителните власти от двете страни на Атлантика и Пасифика.
Целта на САЩ е не просто отмяна на митническите бариери, но и уеднаквяване на техническите регламенти, стандартите и реда за търговия. Движението на стоки и услуги в трансатлантическото пространство не трябва да бъде затруднявано от бюрократични и други бариери. Един от спорните въпроси например е приемането на европейския пазар на генномодифицирани храни и фуражи от САЩ.
Въпреки това сключването на споразумението е неизбежно. САЩ са най-големият потребителски пазар в света и никой не може да им откаже сделка за свободна търговия. Според Европейската комисия подписването на споразумението, което ще засегне 800 млн. души и ще се отрази върху една трета от световната търговия, ще генерира значителен икономически растеж и от двете страни на Атлантическия океан и то най-вече във високо производителните сектори.
Къде е мястото на Русия в този пъзел? Тя е случайна жертва. Обградена както от изток, така и от запад от споразуменията за свободна търговия на Вашингтон, Москва е принудена със зъби и нокти да пази достъпа си до всеки експортен пазар. В конкуренция с евтиния американски нефт и газ, руският износ на енергийни суровини може да се срине. Ето защо "Газпром" води политика на безпрецедентна експанзия в Европа и вече държи рекордните 31% от доставките за пазара на синьо гориво в ЕС.
Ето защо Москва се бори за всеки квадратен метър от украинската територия и отчаяно търси излаз през Сирия към развиващите се пазари в Африка и централна Азия, които засега остават встрани от търговската хватка на САЩ, но за сметка на това са във фокуса на китайските компании.
На пръв поглед това, което виждаме, е повторение на събитията от Студената война, когато двете суперсили бяха разделили света помежду си. Но Русия не е СССР и никога повече няма да бъде. Нейната икономика е твърде слаба, за да се конкурира със САЩ. Големият играч в Азия вече е Китай.
С население три пъти по-голямо от това на САЩ, китайският пазар не само е конкурентен, а сравнително бързо може да изпревари американския, като най-важния за световната икономика. Дори и в момента в много сектори на индустриалното потребление, Китай е по-голям от САЩ.
Не е важно кой, какво произвежда. Икономиката се движи от потребителите. Проста истина, която СССР така и не разбра. Ако Китай изпревари САЩ като потребителски пазар, това ще доведе до края на хегемонията на долара и възхода на юана. Точно както паундът залезе в първата половина на XX век. А Британската империя отстъпи ролята си на световен лидер на САЩ.
Руският президент Владимир Путин има малко полезни ходове в тази сложна ситуация. Русия е под натиск от САЩ и по исторически причини, като наследница на СССР. В момента тя се опитва да влезе в ролята, която Китай играеше през XX век, на балансираща страна в играта на суперсилите. Това стана видно и от действията на руската дипломация в преговорите за иранската ядрена програма и вдигането на санкциите срещу Техеран.
Сирия има възможността да се превърне в изходна точка за руските компании при търсенето на нови пазари. В дългосрочен план това е единственият възможен начин Москва да запази независимостта си, както икономически, така и политически, докато САЩ и Китай се борят за надмощие на глобалната сцена.
