Е вропейският проект има проблем и в това няма съмнение. Старото деление между леви и десни започва да се пренася в друга плоскост – на протекционисти и глобалисти, пише Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в анализ за БГНЕС.
Тези протекционисти започват да се мобилизират и да стават все по-силни. Някои от тях са крайнодесни, други - крайнолеви. Битката между тези позиции е тежка, но има нещо общо, върху което трябва да мислим все повече. Партията на независимостта в Англия, която иска отцепване от Европейския съюз е много различна от Йобик в Унгария, но така или иначе водят същата битка.
Европа се възприема като вектор на глобализацията, който разрушава националната държава, разрушава социалната система, разрушава сигурността и така нататък. Тази позиция мобилизира страховете на хората, навиците им и на практика е легитимна позиция. За съжаление, тя върви против онова, което в момента е Европа.
Съвсем не смятам това за временно явление. Става дума за две версии за самата Европа, които са отвъд лявото и дясното. В първата версия Европа е наднационална държава. Това е територия, която се защитава и защитава своите граждани срещу глобализацията – срещу китайски стоки, мигранти и така нататък. Една голяма, по-мощна регионална структура, подобна на мегадържава. В другата версия Европа е вектор на глобализацията, тя е предмостие на самата глобализация, която ликвидира националните държави, разбива границите и усилва ефектите на глобализацията.
Можем да защитаваме, критикуваме и анализираме тези две позиции, но те представляват различни интереси и зад тях ще застанат различни хора. Говорим за нов политически сблъсък. За съжаление от тази битка се възползват крайнодесните и радикалните партии. Опасността е голяма, защото традиционните партии, които са насреща, не осъзнават това деление, за което говоря. Няма "мейнстрийм" сили, които да застанат зад една такава Европа - като голяма територия, която защитава гражданите си от глобализацията.
Настанал е политически вакуум, в който се намесват тези крайни сили. Начинът те да бъдат спрени е "мейнстрийм" партии да излязат с политики, които да успокояват страховете на хората, да съхраняват социалните придобивки и стандартите за потребителите.
Конкретен пример е споразумението за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и Европа. Това е грандиозен ход, сравним със създаването на самия общ европейски пазар. Това означава огромни мултинационални компании, които ще влязат тук и колко много ще застрашат дребните бизнесмени. От друга страна, колко позитивно ще се отрази това на цените. Това е една голяма дилема "за" или "против", която има силни политически измерения – едни ще спечелят, а други ще загубят. Тази дилема предполага нови политически сили, които да изразят тази битка – снижаването на екологичните стандарти, нахлуването на ГМО стоки, печалбата за потребителите, но и загубата за по-малките производители.
Говорим отново за голямото деление - каква да бъде Европа? Дали да има защитни функции, дали да бъде крепост, която да съхранява социалните придобивки? Или да се хвърлим в глобализацията, да се борим и да се конкурираме свободно с Китай и т.н. Тази дилема не е никак лесна - самият аз не съм сигурен каква позиция бих заел. Това са нови деления, които не са ясно изказани в политическия дебат.
У нас този дебат се измества. Нашите политици сякаш ги е страх да участват в него. Страх ги е да взимат думата по големите теми.
Една от тези големи теми - селскостопанските субсидии. В Англия, например, биха искали да ги премахнат или да ги намалят значително, докато ние искаме обратното. Лично аз бих гласувал за политик, който ще ми каже, че предпочита вместо за поддръжка на земеделски стопани (тъй като не смятам земеделието за най-важното нещо в глобалния свят), да ги дадем за наука, за развитие и високи технологии и за неща, с които можем да бъдем силни на световния пазар и да печелим. Това е дебат, който няма да се състои, защото никой не обича тази тема. У нас всички казват, че селското стопанство е едно от най-важните неща.
Има страх и по отношение на темата "европейска отбрана", която е актуална около събитията в Украйна. Дилемата е дали Европа да стои под шапката на НАТО, или да опита да развие собствени поделения, бюджет и т.н., за да не бъдем влачени в тази сфера от американците. Този дебат няма да се проведе, защото не е популярен.
Боя, се, че тези големи европейски теми няма да излязат напред. Ще излязат традиционните неща - левите и десните и дали ще падне правителството, ако нашите социалисти изгубят европейските избори. А моментът е много важен за Европа. Променят се правилата, говорим за радикални промени.
Тези промени, обаче, няма да решат от избирателите - по-скоро за пореден път хората ще бъдат отблъснати за европейския проект. Той звучи като елитарен или експертен проект, който хората не разбират - "нещо" ще се реши "някъде". Това ще доведе до още повече евроскептицизъм. Европа се развива по пътя на "най-малкото общо кратно" - консенсусът е около това да се намалява бюджетът и никой не е готов да инвестира в смели неща.
Има редица стъпки, по които да вървим към засилване на Европа, която да се превърне в мощен фактор на световната сцена. Но има страх - както у нас, така и на други места в Европа. Ще се спестяват "дразнещи теми", а големите проблеми на Европа ще се решат експертно в тайни кабинети по принципа на най-малкото съпротивление.
