Куба - страната с две валути

К уба е единствената страна в света с две национални валути - странна система, за която дори президентът Раул Кастро признава, че подкопава социалистическата икономика на страната и трябва да бъде премахната. 

Проблемът е как точно, коментира Питър Орси от Асошиейтед прес.

Месеци след като Кастро превърна обединяването на двете валути в централна тема на убедително обръщение към парламента, все още няма публично обявени подробности. Експериментална програма, която се изпълнява извън широкото обществено полезрение, може да даде идеи за решението на проблема. 

От създаването на системата през 1994 г.

на повечето жители на острова се плаща в национално песо, чийто курс е 24 за долар в

обменните бюра. Туристите и кубинците, които ги обслужват, обаче работят с доста по-скъпо конвертируемо песо, което се разменя при курс 1 към 1 с американския долар. 

Този дисбаланс означава, че лекарите и физиците могат да печелят повече от каране на такси или даване на стаи под наем, отколкото като работят по специалностите си, по които са се готвили години. 

В речта си от юли Кастро критикува системата като водеща до изкривявания в икономиката и обществото като цяло. Реорганизирането на двойната парична система може да доведе до скок на инфлацията и до създаване на нови победители и губещи, което винаги е опасно на остров, устремен към принципа на повсеместното равенство. 

Това ще наложи и промени в счетоводните правила,

които ще премахнат огромното субсидиране на държавните компании във време, когато има недостиг на пари в брой. 

Има признаци обаче, че промяната настъпва, а и загатвания как стойностите на валутите могат да се срещнат по средата. 

Павел Видал, бивш икономист от кубинската централна банка, който сега е в университета "Хавериана" в Колумбия, посочва, че е започната пробна програма с няколко избрани държавни компании, работещи при курс 10 към 1. 

Компаниите са в ключови сектори като производство на захар, хотелиерство и неселскостопански кооперативи. Няма информация в официалните медии, но Видал отбелязва, че това се случва и е добра стъпка. 

Мисля, че е прекрасно, тъй като премахването на двойната валута трябва да бъде постепенно, казва той. 

Дори малка промяна може да бъде трудно постижима, а и изисква разплитането на изключително сложни счетоводни практики, които реално позволяват на държавните компании да купуват долари срещу частица от това, което обикновените кубинци плащат за тях. 

Макар курсът в обменните бюра да е 24 песо за едно конвертируемо песо, или CUC, кубинското правителство ги третира като еднакви в държавните сметки, което означава, че

държавните компании ги получават при субсидиран курс 1 към 1. 

Който получава доларите при курс едно към едно е добре, а това е държавният сектор, коментира Рафаел Ромеу, бивш президент на Асоциацията за изучаване на кубинската икономика, чиято централа е в САЩ. 

Въпреки реформите при управлението на Раул Кастро държавата все пак може да се окаже твърде неефективна, за да се откаже бързо от субсидирането. 

Те ще се изправят пред сериозни ограничения на бюджетните средства и не мисля, че са готови да го направят, допълва Ромеу. 

Ще трябва да орежат много социални услуги, посочва той. 

Двете кубински песо са в паралелно обращение от 1994 г., когато загубата на милиарди от съветската търговията и субсидиите накара Куба неохотно да отвори икономиката си за туризма, опитвайки се същевременно да изолира по-голяма част от жителите на острова от капиталистическото му въздействие. 

Кафеникавата банкнота на местното едно песо е с лика на националния герой Хосе Марти, а пъстрото конвентируемо песо е с изображение на паметник, който е в негова чест. Като се вдигне срещу светлината се вижда магнитна ивица с думите "Отечество или смърт - ще победим" на испански. 

Други комунистически страни също са експериментирали с втора, твърда валута,

предназначена за чужденци и бизнес, но са се отказали. Съветският съюз пробва двойната валута през 20-те години на миналия век, а Китай - през 80-те и 90-те години. 

За Куба идеята изглеждала проста: канадски и европейски туристи ще харчат твърда валута в държавните магазини, ползващи конвертируемото песо и работещи почти само за туристи, а кубинците ще продължат да изживяват социалистическия идеал в другата валута. 

Не се получи по този начин. 

След като властите спряха субсидиите, които някога покриваха почти всички жилищни и продоволствени нужди на кубинците, хората станаха все по-зависими от допълнителния доход във конвертируемо песо - под формата на незаконното доработване в туристическия сектор или получаването на парични преводи от близки в чужбина. 

Резултатът е обърнатата структура на заплатите,

при която нискоквалифицираните работници като камериерките печелят повече от бакшишите на туристите, отколкото изкарват специалистите. 

Неотдавна 53-годишен лекар се отказал от професията си, след като практикувал 25 години, тъй като месечната му заплата от 25 долара осигурявала храна само за два дни от месеца. Сега помага на майка си да дава стаи под наем на туристи, които плащат в конвертируемо песо. 

Заплатите на специалистите са в отчайващо състояние, казва той, пожелавайки анонимност, тъй като на лекарите по принцип не им е разрешено да говорят пред чуждестранни медии. 

Няма мотивация и всеки ден искат повече от вас, казва още лекарят. 

За сравнение може да се посочи Ригоберто Санчес Белтран, който печели около 70-100 долара месечно от бакшиши, за да пази паркирани коли в туристически комплекс в Хавана. Справянето с живота остава трудно, но той знае, че работата му дава предимство пред много от неговите по-образовани съседи. 

Опознаваш редовните клиенти и те ти дават малко повече, споделя той. 

От 2010 г. в Куба се правят реформи, включително узаконяване на пазара на недвижими имоти, увеличаване на малките частни компании и бавно децентрализиране на държавните компании. 

През юли Кастро обяви, че двойната валута е

"една от най-значимите пречки за напредъка на нацията".

Той обаче не посочи как финансово затруднената страна успява да плаща повече на служителите от администрацията. 

Кубински официални представители отдавна заявяват, че държавните заплати на практика са доста по-високи от често отчитаните средно 20 долара на месец, ако се включат облаги като безплатно здравеопазване, образование и купони за храна. 

Днес обаче почти всеки признава, че ниското заплащане е враг на производителността, като въобще не насърчава усиления труд. 

Служителите често крадат стоки, за да ги препродават или разменят, или пък в работно време се занимават със странична дейност, която им носи конвертируемо песо. 

В магазините, които все още предлагат по-ниски цени в национално песо, стоки от сапун до парцали за чистене се продават изключително бързо, разграбвани от запасяващи се или черноборсаджии. 

Така че намирането на основни продукти като олио и яйца

често включва посещение на магазин, където се търгува с конвертируемо песо. 

Пълен абсурд е да ти плащат в една валута, но за да живееш, да трябва да плащаш с друга валута, отбелязва 69-годишната Маргарита Ниевес. 

Докато не поправят това, не могат да продължават да казват на хората, че няма производителност, казва още тя.