С амо преди десетилетие Централна и Източна Европа бе в американското въображение "Новата Европа" - сбор от обичащи свободата героични малки нации, които са верни съюзници на САЩ.
Вашингтон ги присъедини към НАТО, за да се пази от нестабилния Близък Изток и за да спре руския експанзионизъм. Сега обаче това възприятие се е променило. Мнозина се страхуват, че част от тези страни могат да се превърнат в троянски коне на Москва на Запад, пише в коментар за "Ню Йорк таймс" политологът Иван Кръстев.
Готовността на чешкия президент Милош Земан да посети Москва на 9 май за военния парад, който беше бойкотиран от западните политици, бе разчетена като символично скъсване със западната ориентация.
Същевременно унгарският премиер Виктор Орбан даде да се разбере, че правителството му ще действа срещу установяването на Европейския енергиен съюз, който е основна част от стратегията на Брюксел за намаляване на руското влияние в региона.
Освен това се увеличават и доказателствата, че няколко от централните и източните европейски правителства използват кризата в отношенията между Запада и Русия като възможност за по-изгодни сделки с Москва, като критикуват европейските санкции, за да получват по-добри цени за руския природен газ, както и инвестиции.
И така, успява ли Москва да раздели Централна и Източна Европа на про- и антируски лагер? Може ли сега сплотеният ЕС да оцелее през следващите години под такова напрежение?
За да отговорят на тези въпроси, политическите анализатори трябва да забравят за клишетета, които в последните десетилетия оформят западното мислене за централната и източната част на Европа.
Поведението на европейските правителства и общества е продиктувано от опита им от годините на преход след падането на комунистическите режими и преоткритото мислене за национален интерес, а не от спомените им за комунизма.
Географията и икономическите интереси бият спомените.
Хората в Централна и Източна Европа са икономически много по-свързани с Русия от останалата част от ЕС. Заради това те плащат по-висока цена за санкциите, наложени на Москва. Не е тайна и че руски пари са фактор в бизнеса и политиката в посткомунистическите държави.
Въпросът какво мислят обикновените граждани на тези страни за сегашната криза е задаван рядко, въпреки че отговорът му е от решаващо значение.
Да вземем за пример общественото мнение в две страни с исторически противоположно отношение към Русия - Полша и България.
Полша е средно голяма европейска държава, която вярва, че е имала огромна полза от срива на комунизма и че гласът ѝ се чува в ЕС.
Поляците по традиция са недоверчиви към руските амбиции. Те смятат, че режимът на Владимир Путин е грозен и брутален. Проучване, проведено миналия месец, показва, че повечето поляци смятат кризата в Украйна за директна заплаха за Полша.
България също е член на НАТО и ЕС, но опитът ѝ след Студената война е доста по-проблематичен от този на Полша и в никакъв случай не може да бъде описан като успешен. Като се има предвид и съседството с Близкия Изток, не е изненада, че повечето българи се страхуват повече от турска хегемония и радикален ислям, отколкото от руска агресия.
Според проучване на "Алфа Рисърч", направено горе-долу по същото време, по което и проучването в Полша, повечето българи не възприемат войната в Украйна като голяма заплаха, а анексирането на Крим не е променило цялостната им позитивна нагласа към Москва. Българите като цяло са по-склонни да обвиняват Америка, а не Русия за кризата в Украйна.
Тук нещата стават интересни.
Въпреки опасенията си от Русия, повечето поляци са против доставките на оръжие за Украйна, а дори по-голям брой са против това украински граждани да бъдат допуснати да пътуват свободно в ЕС.
Поставени пред избора между Русия и Запада, повечето българи избират Запада, а над 70% смятат, че ориентираната към Брюксел външна политика на страната е "балансирана и разумна".
Как се обяснява това разминаване? Защо проруски настроените българи са готови да следват Брюксел, а антируски настроените поляци не са готови да следват Вашингтон? Отговорът на този въпрос може би е по прост, отколкото си представяме.
Поляците имат разбираеми съмнения в гаранциите за сигурност, които получават от НАТО и ЕС. Тези съмнения се коренят в лошия исторически опит, който Полша има с гаранции от Запада срещу руска агресия. Полша си изпати и от подкрепата си за САЩ във войната в Ирак.
Българите симпатизират на Русия, но тъкмо заради познаването на руските методи те не смятат, че режимът на Путин е подходящ модел за следване.
Освен това Българите споделят до голяма степен руската неприязън към Запада. Те не са ентусиазирани от санкциите спрямо Русия, тъй като преди две десетилетия България пострада сериозно от подобни санкции срещу съседната Югославия.
Българите с основание подозират, че конфликтът между Москва и Запада не само ще навреди на икономиката на страната, но ще доведе и до поляризиране на вътрешнополитическо ниво.
Те обаче знаят още нещо - че малките държави в периферията на Стария континент ще бъдат най-големите губещи, ако Русия успее да разцепи ЕС.
Русия може да набира сили, но режимът на Путин е корумпиран и репресивен. Може би не трябва да си вадим твърде големи изводи от наблюденията върху само две европейски общества. Все пак и поляците, и българите споделят една характеристика - смятат, че на Запада не може да се вярва изцяло, но пък Москва не предлага истинска алтернатива.
Така че въпреки че кризата в Украйна едва ли ще сближи Европа и Америка, опитът на Русия да разцепи Европейския съюз най-вероятно ще се провали.
