15 години от бомбардировките на НАТО в Сърбия

С ърбия отбелязва днес 15-годишнината от началото на бомбардировките на НАТО на нейна територия, предприети за да я принудят да спре репресиите си срещу борещите се за независимост албански бунтовници и албанското население в Косово, съобщава АФП. 

За отбелязване на годишнината са предвидени редица церемонии, включително откриване на парк в Белград в памет на 16 души, убити при бомбардировка на сградата на Сръбското радио и телевизия. 

В училищата в цялата страна един час по история ще бъде посветен на годишнината от началото на „агресията срещу Сърбия“, а политическите лидери на страната ще положат венци на много места, които бяха бомбардирани по време на

въздушните удари, продължили 78 дни. 

НАТО започна своята операция на 24 март 1999 г. без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, след отказа на сръбския президент Слободан Милошевич да прекрати репресиите срещу албанските бунтовници и албанското население в Косово. 

Намесата на НАТО приключи през юни с изтеглянето на сръбските сили от Косово, което тогава бе поставено под администрацията на ООН. 

Според официалните цифри на Белград близо 2500 цивилни сърби са били убити, а 12 500 – ранени, по време на продължилите 11 седмици бомбардировки. 

Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ твърди, че борят на убитите цивилни е около 500 души. 

Петнайсет години по-късно Сърбия и Косово вървят по пътя към ЕС,

след като сключиха през април 2013 г. историческо споразумение за нормализиране на отношенията им под егидата на Брюксел. 

Макар Сърбия да отказва да признае независимостта на Косово, провъзгласена през 2008 г., волята ѝ да подобри отношенията си с Прищина ѝ позволи да започне през януари преговори за присъединяване към ЕС. 

Косово започна преговори за сключване на споразумение за асоцииране и стабилизиране – пръв етап в процеса на сближаване с ЕС. 

Независимостта на Косово е призната досега от близо сто страни, сред които САЩ, както и 23 от 28-те държави от ЕС. 

„Косовският модел като бумеранг се връща на Запада“,

пише в коментар по повод 15-та годишнина белградският вестник „Политика“. 

Паметникът на Бил Клинтън в центъра на Прищина показва бившия американски президент как държи книга, на чиито корици е гравирана датата – 24 март 1999г., пише изданието. 

Символиката на началото на агресията на НАТО срещу СР Югославия говори красноречиво за отношенията на косовските албанци с американската администрация, а и със семейство Клинтън, но би било наивно да си мислим, че „една цяла незаконна операция по нападението срещу суверенна страна е била изключително за защита на интересите на един малък народ“, пише белградският вестник. 

Изданието отбелязва, че в американската външна политика „косовският модел“ се третира като пример на успешно проведена интервенция и прецедент на нарушаване на международното право, с което е прокаран път, по който в годините, които следват, Вашингтон често ще върви. 

Най-новите събития в Украйна и в Крим

обаче потвърдиха старото политическо правило, че несправедливата употреба на сила се връща като бумеранг към първоначалните си извършители, пише изданието. 

Когато през 1999 г. заедно с бомбите на НАТО срещу Югославия тръгна и нечувана медийна истерия по европейските медии против „страшните сърби“, сред малцината, които застанаха зад бомбардираните се оказа германският адмирал Елмар Лудвиг Шмелинг, бивш шеф на германската разузнавателна служба, а след това шеф на контраразузнавателната служба на НАТО, пише „Вечерне новости“. 

Макар тогава да бе в пенсия, офицерският авторитет на Шмелинг бе достатъчен в Германия да отекнат неговите думи: „Срам ме е като човек и офицер, че моята държава през този век за трети път напада малката Сърбия“, пише изданието.