И ндийската нискобюджетна мисия до Марс постигна сериозен успех. Космическият апарат „Марсианска орбитираща мисия“ (МОМ), наричан още „Мангалиан“, успешно застана на орбита около Червената планета
и изпълни „почти невъзможната“, по думите на министър-председателя Нарендра Мори, цел това да бъде постигнато от първи опит.
МОМ струва около 74 млн. щатски долара, или 3/4 от бюджета на филма „Гравитация“, например.
„Днес се пише историята. Осмелихме се да се устремим към неизвестното и постигнахме почти невъзможното“, заяви премиерът Моди сред бурните ръкопляскания в командния център на Индийската организация за космически изследвания (ИСРО) в Бангалор, когато беше съобщено, че апаратът успешно е застанал на орбита.
С марсианската си сонда Индия влезе в елитния клуб на космическите агенции с успешни мисии до Червената планета – след американската, руската и европейската. Другите обаче първоначално са се проваляли няколко пъти.
Индия е и първата азиатска държава, достигнала до Марс.
Опитът на Китай да напусне земна орбита беше неуспешен през 2011 г. Япония също се провали през 1999 г.
„Поздравяваме ИСРО с пристигането до Марс“, написа НАСА в „Туитър“.
По-малко от 50% от 51 международни мисии до Марс са успешни и никоя друга агенция не може да се похвали с постижение от първи опит.
Индия извървя дълъг път, откакто изстреля първата си изследователска ракета през 1963 г. от рибарско село в щата Керала. За малко повече от пет десетилетия индийските учени бавно, но непоколебимо, достигнаха космически капацитет
въпреки ограничения бюджет и ембаргото за високотехнологичен трансфер след ядрените опити на страната през 1974 г.
След като изстреля първия си спътник през 1975 г., Индийската организация за космически изследвания разработи по-съвършени сателити и съвременна серия от ракети.
Индийски ракети досега са изстреляли 40 чужди спътника, което показва амбицията на страната да стане основен играч на многомилиардния световен пазар за търговски космически полети.
Тя изгради и една от най-големите системи в света от комуникационни спътници и за дистанционно следене, като започна през 1983 г.
През 2008 г. Индия започна нова фаза в космическите изследвания с лунната мисия „Чандраян-1“.
Космическият апарат откри вода и лед на спътника ни
и това увеличи авторитета на страната след утвърдените космически сили като САЩ и Европейския съюз.
През 2012 г. Индия стигна до стотната си космическа мисия, като изведе на орбита френски и японски спътници.
ИСРО отбеляза още един успех през януари тази година, когато изстреля
първата си ракета с криогенно гориво след продължили две десетилетия усилия да овладее технологията.
Индия планира втора мисия до Луната през 2016-2017 г. – със спускаем космически апарат и машина за изследване на повърхността.
Космическата програма на Индия непрекъснато предизвиква критики, че страната, в която живеят една трета от бедните в света, не може да си позволи космически изследвания.
Индийските учени изтъкват в отговор, че технологиите, създадени за космическите програми, имат практически приложения в области като дистанционно изследване, контролиране на наводненията, предупреждение за циклони, ракетни технологии и материалознание.
Страната има солидна система за техническо и научно образование, която изгражда милиони софтуерни програмисти, инженери, лекари. Най-важното, индийските авангардни космически технологии са разработени с малък бюджет, а космическите мисии на страната са сред най-евтините в света.
Космическият апарат на НАСА „Мейвън“, който застана на орбита преди два дни,
струва почти десет пъти повече от индийския – 671 млн. долара.
Целта на „Мангалиан“, който беше изстрелян на 5 ноември 2013 г., е да бъдат изпробвани възможностите на страната за междупланетни мисии и за бъдеща пилотирана марсианска програма. Космическият апарат ще събере също научна информация за атмосферата и повърхността на планетата.
Марсианската орбитираща мисия ще търси метан в атмосферата. Този газ на Земята е пряко свързан с живота, но може да бъде произвеждан и от небиологични източници. За пръв път метан бе открит в марсианската атмосфера преди десетилетие. Неотдавнашните проучвания на марсохода „Кюриосити“ на НАСА обаче разкриха само остатъчни следи от газа. Това озадачи учените, тъй като метанът трябва да издържа до 200 години на Марс.
„Мангалиан“ има пет инструмента. Данните от тях ще покажат
каква е марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата , която някога е съществувала на Марс в голямо количество.
Никой от инструментите обаче няма да изпрати достатъчно данни за окончателен отговор на тези въпроси. Те все пак ще послужат за по-доброто разбиране на процесите на планетообразуване, на условията, които дават възможност за живот и къде във Вселената той може да съществува.
Някои от данните ще допълнят получените от американския апарат „Мейвън“, който застана на орбита около Марс преди два дни.
„Мангалиан“ ще остане край Марс поне шест месеца на елиптична орбита, която в най-близката си точка ще е на разстояние 365 км, а в най-далечната – на 80 хил. км.
криза, която тихо расте" />
