Останах потресена от сложността на аферата "Бетанкур", когато за първи път ми я обясниха надълго и на широко в Париж през април.
През юни тя ми се стори още по-невероятна, когато ликуващ френски политик ме удостои с още по-страховити подробности.
Но по някое време миналата седмица аферата, прераснала в истински френски политически скандал, въвлякъл във вихъра си пари в брой, богата вдовица и двуличен иконом, изведнъж заплаши да погълне и френския президент. Тогава реших вече да му обърна вниманието.
В понеделник вечерта седнах чинно пред телевизора, за да изслушам как Никола Саркози внася яснота по случая. И какъв беше резултатът? Продължавам да не разбирам какво точно се случва.
Ето тук представям някои от фактите от този скандал, които мога да побера в един коментар с прилична дължина.
В центъра на аферата е Лилиан Бетанкур, 87-годишна светска красавица, наследничка на богатството на Л'Ореал и най-богата жена във Франция.
Преди три години дъщерята на Лилиан - Франсоаз, даде на съд майка си за това, че е поверила част от състоянието си на един "приятел" - Франсоа-Мари Бание, 63-годишен светски фотограф. Сред преотстъпените на Бание неща бяха и картини на Пикасо, Матис, пари в брой и остров от Сейшелския архипелаг.
Франсоаз тогава обяви, че майка й е сенилна. Лилиан заяви, че дъщеря й е глупава, грозна и ревнива. Само това беше достатъчно да осигури развлечение на французите през лятото. Но по време на процеса Лилиан уволни някои от служителите си, очевидно защото те са били на страната на Франсоаз.
И точно тук беше грешката й.
Икономът, както се оказа, записвал разговорите на Лилиан в продължение на седмици, като използвал миниатюрна записвачка, скрита в поднос за сервиране на коктейли.
След като загубил работата си, той предал записите, побрали се на повече от две дузини компакт дискове, на Франсоаз. Тя пък ги предала на полицията. И о чудо! На тях се чуват доста неясните обяснения на Лилиан за това какво е направила с милионите си. И пак на тях се чува и главният финансов консултант на Лилиан, който говори подробно за схеми за избягване на данъчното облагане и се хвали, че е наел жената на френския министър на бюджета да представи неговите машинации в благоприятна светлина.
И точно когато нещата изглеждаха възможно най-зле, друг уволнен служител, счетоводителката Клер Т. заяви, че нейната работа при Лилиан включвала и пълненето на пликове с евро, които да бъдат предадени на френски политици.
"Те идваха да приберат пликовете си, в които имаше по 100 хил. евро, даже по 200 хил. евро", разказа Клер в интернет сайт и допълни, че Саркози е бил сред тези политици.
Настана истински смут. Настъпи хаос. И дойде ред на опроверженията.
Официално разследване установи, че бюджетният министър не е направил нищо нередно. Клер Т. започна да увърта.
По време на интервюто в понеделник вечер Саркози каза, че е "срамно", че подобни твърдения изобщо са били направени и приписа цунамито от негативни публикации на хора, които се чувстват застрашени от неговите икономически реформи.
Което ни оставя къде точно? Ще разберем ли някога дали Саркози е взимал пликове с пари? Ще открием ли дали Лилиан знае какво се е случило с нейните картини на Пикасо? Подозирам, че няма. Но не това е важното.
Скандалът наистина вече нанесе вреда на Саркози, и то непоправима, защото той потвърди популярните стереотипи за френския политически и финансов елит.
Различните герои в тази драма са жонглирали с милиони евро, сякаш са пари от Монополи. Обидите, които тези хора си подхвърляха един на друг пък ни върнаха в атмосферата на комедията на нравите от 18 век.
Героите от тази драма пренебрегват до такава степен данъчната система, сякаш тя изобщо не ги е касае и през това време те орязват пенсиите на селяните.
Накратко те говорят и действат като аристократи, а не като демократи. И точно това нанася удар на Саркози, който беше избран през 2007 г. именно защото Франция се умори от Шираковците и Митерановците с техните любовници, настанени в правителствени апартаменти, с тяхното двойно счетоводство и с техните съмнителни бизнес връзки.
В този скандал има дори нещо още по-ужасяващо ретро, което кара човек да се чувства все едно, че е в онази Франция от 30-те години, когато парламентарната демокрация беше слаба, а фашизмът назряваше, когато подкрепяната от СССР комунистическа партия беше популярна, а правителствените министри крадяха пари главоломно.
Но нали в крайна сметка бащата на Лилиан, основателят на Л'Ореал не криеше пристрастията си към фашистката политика и подкрепяше режима на Виши. Разгневената дъщеря на Лилиан напротив е омъжена за внука на френски равин, загинал в Аушвиц.
А колкото до министъра на бюджета, чиято жена е имала лошия късмет да бъде наета от семейство Бетанкур, то той сега е министър на труда и като такъв отговаря за изключително непопулярната пенсионна реформа, която беше одобрена от правителството вчера и на която със сигурност ще се противопоставят всякакъв род синдикати, социалисти и комунистите (уви, последните продължават да съществуват във Франция).
По време на президентската си кампания Саркози обеща да скъса с идеите, навиците и поведението от миналото. Вместо това миналото започна да го преследва и то до такава степен, каквато той дори не можеше да си представи.
