О чарованието на Куба е в нейната съвършена простота. И това може да потвърди всеки, имал щастието да се докосне до тази страна - все още запазена от грубата човешка ръка и безмилостния ход на времето, технологиите и прогреса.
За чужденеца Куба е преживяване от начало до край, за местните хора - това е всекидневие, с което са свикнали и, противно на очакванията, много от тях искат да променят. Противно на очакваното, Фидел не е идол за всички кубинци и САЩ не са най-големият враг.
Хавана
Полуразрушена, но влудяващо красива и горда, Хавана пази спомена за едни много по-добри и богати времена, и това се вижда на всяка улица и от всеки ъгъл. Високите колониални сгради, огромни фасади и красиво изваяни детайли все още хващат окото, въпреки спохождащата ги с времето разруха. Тук-там само може да се видят реставрирани постройки, и те са като странни петна на фона на останалите...
Провинцията
Ако Хавана успява все пак да поддържа някакъв стандарт, то в провинцията всичко може да се опише с няколко думи - тотална бедност. И там, като навсякъде по света, хората извън столицата живеят по-спокойно, но безработицата е поголовна. Единственото, на което се разчита, е търговия с хранителни стоки и туризъм.
Странно е, че на фона на цялата мизеря, кубинците успяват да поддържат изисквания от държавата стандарт за даване на стаи за гости. Впечатляващо е как в един на пръв поглед необитаем дом е обособена стая и пространство, което изглежда почти луксозно.
Хората
Безсмислено е да се разказва за широката кубинска душа - тема, която неизменно върви с пурите, Фидел, ром и мохито. Безсмислено е, защото те са част от един живот, който ще остане неразбран за хора, които си имат свое понятие за щастие. Кубинците, както и всеки народ, си имат свое разбиране за щастие, но то е това, което прави хората свободни и открити, отзивчиви и благодарни, истински…
Бедни, но щастливи - поредното клише, което важи 100 процента за кубинците. И това не са просто думи - там няма да видите намръщени или неучтиви хора. Те са свикнали да се смеят, да се веселят и да пеят - по всяко време и навсякъде. Е, вярно е, че трудолюбието им не е за завиждане, но в страна със средна годишна температура от 29 градуса не се работи лесно, за което помага и влажния въздух. Това обяснява и един от най-често даваните отговори на всеки въпрос - "Маняна" (Утре). За кубинците всичко е утре...
Водата и слънцето
Божествената природа е навсякъде - както във вътрешността на острова, така и по бреговете на океана. Там все още може да срещнете стотици километри девствени плажове, кристално чиста вода и въздух.
Пазаруване
Болна тема. Де факто, магазините, заведенията и хотелите не предлагат никакво разнообразие, особено тези които работят с валутата за кубинци - песо кубано. Тъй като има места, на които може да се пазарува и с т.нар. песо конвертибле (конвертируемо песо), но и там изборът не е кой знае какъв. Обикновено, когато пазарувате с песо кубано, може да се пазарите, докато с другата валута това е почти невъзможно.
Превозни средства
Буквално, цялата територия на страната представлява уникален автомобилен парк, в който се движат коли на по 50-60 или 70-годишна възраст, поддържани с невероятно постоянство и в завидно добро състояние. Всъщност, това до скоро важеше и за всякакъв вид домашна техника. Тъй като едва през 2008 г. на кубинците бе разрешено легално притежание на "вносни" електроуреди.
Тераси
Терасите са неразделна част от всеки кубински дом, особено извън Хавана. По обясними причини, местните прекарват голяма част от свободното си време там… Те са колкото и еднакви на пръв поглед, толкова и различни - най-често има две кресла и една масичка…
Автор: Даниел Димитров
