Ч етири варианта за тавана на пенсиите обсъжда Консултативният съвет за оптимизиране на осигурителната система към Министерството на труда и социалната политика, предаде "Дарикнюз".
Окончателното решение ще бъде взето до 1 ноември.
Към месец септември 53 189 пенсионери са ограничени от сегашния таван на пенсиите, който е 770 лв.
Първият вариант, който се обсъжда от Консултативния съвет, е да се запази текущото законодателство, което означава, че реално тези 53 хил. българи остават ограничени и няма да получават действителния размер на пенсиите си.
Вторият вариант е отпадане на тавана за всички пенсии. Той обаче е твърде скъп за държавното обществено осигуряване, уточни шефът на НОИ Бисер Петков. Това ще струва 125 млн. лв. годишно.
Третият вариант, който се обсъжда, е дали да отпадне връзката между максималния осигурителен доход и максималната пенсия. И ако тази връзка се запази - в момента максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход. Към момента той е 2200 лева, а най-вероятно догодина ще е 2400 лв.
Според Бисер Петков този процент трябва да се увеличи и той може да стане 47% от максималния осигурителен доход. Това ще струва допълнително около 8.8 млн. лв. месечно на бюджета, но в замяна 36 хиляди души ще получават реалния размер на пенсията си. Ако процентът нарасне до 46-47, това ще гарантира над 1100 лв. максимална пенсия.
Четвъртият вариант е да се въведе съотношение между максималния и минималния осигурителен доход и то да е 6 пъти, по този начин да се вържат минималната и максималната пенсия. Така максималната пенсия ще стане 900 лв. И 25 000 пенсионери ще получават реалния размер на пенсиите си.
Социалният министър Хасан Адемов заяви, че окончателно решение няма и все още нищо не е сигурно.
Според него трябва да се намери възможно най-справедливият вариант, но в същия момент да се прецени каква е цената, която да се плати за този вариант.
Предстоят следващи заседания на Консултативният съвет - на тях ще се дискутират възможностите за ранно пенсиониране, както и вариантите за нарастване на възрастта за пенсиониране.
Минималната работна заплата
Обсъждат се и други теми, сред които е определянето на минималната работна заплата, предаде "Нованюз". В момента това се извършва с решение на Министерския съвет.
Въпреки обещанията за ръст на минималната работна заплата от октомври, най-вероятно това ще се случи от догодина. Очаква се размерът ѝ да е около 340 лева. Дискусията за минималното възнаграждение обаче не свършва дотук.
"Това не ни пречи още в следващия Национален съвет за тристранно сътрудничество да внесем поредния опит за обединение около един модел за определяне на МРЗ и ако стигнем до един консенсусен модел, който на базата на обективни критерии и параметри да определя МРЗ – ще бъда удовлетворен", каза министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.
Идеята е всяка година размерът на минималната работна заплата да се определя спрямо инфлацията, производителността на труда, линията на бедност и други показатели. Синдикатите също приветстват идеята.
"Ако не се предприемат мерки от държавата, тези работещи бедни отиват и кандидатстват за енергийни помощи, социални помощи и се натоварва държавният бюджет", заяви Николай Николов от КТ "Подкрепа".
Работодатели са категорични, че повишаването на минималната заплата ще се отрази негативно на малките фирми.
Заради по-големите разходи за възнаграждения и осигуровки те ще бъдат принудени да повишат цените на стоките и услугите си и така ще намалее конкурентноспособността им. Доста по-малко ще е отражението при средните и големи фирми, тъй като тук заплатите по правило са доста по-високи.
Точно затова работодателските организации също ще останат верни на позицията си, че независимо от механизма, увеличение на минималната работна заплата не трябва да има. "Увеличението на МРЗ е свързано с увеличаване на безработицата и уволняването на хора", смятат те.
За въвеждането на новия модел основна роля играе и министерството на финансите. По информация на Нова, оттам принципно биха подкрепили механизъм за автоматично увеличение на най-ниското възнаграждение, който да стъпва на обективни критерии. Не очакват обаче работодатели и синдикати да постигнат съгласие.
Експерти, министър и социални партньори ще се срещнат отново след седмица. Очаква се тогава да има по-ясна позиция.
