Муравей Радев: Въпросът за оставката на Искров е кога, а не дали

В ъпросът не е дали Иван Искров да подаде оставка. Въпросът е кога да го направи. В ситуацията, в която е поставено сегашното ръководство на БНБ, оставането на ръководен пост е немислимо, то е противопоказно.

Въпросът е, че гуверньорът на банката се избира от парламента – една оставка при този парламент и изборът на нов гуверньор от този парламент има всички шансове да се окажем в ситуация "от трън, та на глок".

Първо, обстановката в настоящето Народното събрание е политизирана до краен предел и второ - парламентът в момента е толкова ялов, че не става за абсолютно нищо. Трето, едва ли политическите сили биха могли да се обединят около една консенсусна фигура, която да има качествата да извади банковата криза от епицентъра, в който се намира в момента.

Познавам такъв човек и неговото име е Светослав Гаврийски – вече е правил същото нещо и съм сигурен, че бързо може да сложи нещата на мястото им. За да бъде избран той, трябва консенсус в парламента. Не виждам подобен консенсус и е по-вероятно това да се случи в един следващ парламент. Струва ми се далеч по-разумно нов управител на БНБ да се избере от следващото Народното събрание в далеч по-спокойна и консенсусна обстановка. Дано да не бъде късно. Така или иначе, въпросът за новият управител на БНБ остава не дали, а кога, тъй като в настоящата ситуация и най-добрият оркестър не би могъл да свири.

По отношение на причините за необходимостта от тази смяна считам, че общественото мнение продължава умело да се насочва в грешна посока, като се замъгляват истинските причини и виновниците в кризата в КТБ. Това вероятно е полезно за някого, но е вредно за цялата страна. Основните проблеми са три и аз имам своите предложения за тяхното решаване.

Първата основна група можем да наречем "кредитен проблем". Той е свързан с наличието на голяма експозиция лоши кредити. Ще стане ясно в скоро време дали този проблем го има и колко голям е той. Ако наистина има лоши кредити, едно е те да са в порядъка на 500 или 600 млн. лева – тогава е съвсем лесно решим, а съвсем друго проблемът да е в рамките на над 1 млрд. лева. В такъв случай той отново е разрешим, но ако достига до 3 или 4 млрд. лева, тогава вероятно спасението е единствено да се мина през несъстоятелност. Този вариант е много отдалечен и слабо вероятен, предвид на всички числа и данни, които знаем за банката към края на миналата година и към края на първото тримесечие на тази година. Не очаквам да има кредитен проблем над 1 млрд. лева, тоест това е решим проблем – както от сегашните собственици, така и от други инвеститори. Би могъл да бъде решен и чрез временно вземане на държавата на определен дял от акциите, които ще бъдат издадени и обезсилване на сегашните акции на собствениците.

По-голям и по-опасен е вторият проблем, който се нарича "ликвидност". В резултат както на медийна кампания, така и на действия и бездействия на държавни институции, бе създадено огромно недоверие към тази банка. Дори първият проблем да бъде решен и да се окаже, че кредитната дупка ще се запълни лесно, то вторият проблем остава. Недоверието към тази банкова институция е огромно – няма банка, която да издържи на варианта всички вложители да решат да преместят своите депозити на други места. Това е ликвиден срив в рамките на милиарди левове. Този проблем в далеч по-голяма степен от първия заплашва банката с фалит, но и той има своето решение – намеса на държавата. Държавата може да застане зад банката, било чрез национализация или взимане на известен пакет от новите акции. Тя може да влезе или гарантира всички разплащания на тази банка и това ще бъде най-евтиният вариант, защото едва ли някои би тръгнал да тегли своите пари когато знае, че зад тази банка стои държавата. Тогава ще се получи, което се получи с една друга банка, на която пробваха да скроят същия номер – Първа инвестиционна банка. Държавата застана зад нея и ликвидната криза приключи за два дни. Това би могло да се случи отново, ако държавата вземе решение да подкрепи КТБ.

Третият проблем е независим от първите два проблема и се нарича "наказателна отговорност". Тази наказателната отговорност трябва да приложена към лицата, които са отговорни за достигането до сегашното положение. От една страна, това са сегашният собственик и групата около него, които си позволиха да използват тази банка като домашно кранче. Всички следствени действия трябва да продължат и виновните лица да си отидат на мястото. Нещата обаче не бива да спират до тук – има немалка помощ, оказана на хората атакували банката от страна на държавни институции. От една страна, това е медийната група, която може директно да бъде посочен за виновник, а от друга – това са някои институции, които волно или неволно допуснаха да се стигне до тук. Този трети проблем би могъл да намери решение само, ако държавното обвинение и съдебната система бъдат на своето място. Съдебната система е изправена пред много сериозен тест – дали е такава, за каквато се представя или обслужва нечии интереси?

Тази банка е много по-различна от всички останали банки. В последните 7-8 години тя се превърна в банката на всички видове държавна власт – беше тяхна. Превърна се във финансов Франкенщайн, създаването на който държавата не просто допусна, а за чието създаване съдейства. Тя имаше протекциите на всички управляващи партии и на всички институции на държавата. Благодарение на тази протекция, КТБ успя да акумулира огромен ресурс и така да го управлява, че до голяма степен той да се отклонява от общоприетите норми и правила за банкова институция.

За всичко това отговорност без съмнение носи и БНБ. Проблемът е, че когато говорим за финансов Франкенщайн, контролният орган – независимо дали е БНБ или друг, при натъкване на едно или друго нарушение и докладване за него, този ревизор още на следващия ден е принуден да си търси нова работа. До такава степен държавата беше захлупила тази банка с похлупак, че никой не смееше да пробие вътре и да извади на бял свят онова, което се случва. Направих опит да споделя тези неща наскоро, но няколко водещи ежедневника ми признаха, че няма как да ги публикуват, тъй като още на следващия ден главният редактор ще си търси нова работа.

Когато политическите партии и държавата застанат зад една банка по този начин, неминуемо се стига до подобно положение. Мисля си обаче, че вече нищо не може да бъде прикрито. До такава степен е голям общественият интерес, че институциите няма да бъдат оставени да ни си свършат работата. Всичко ще излезе на бял свят. Случващото се е грозно, гротескно и ако тези хора не получат възмездие, трябва да престанем да вярваме във всичко, което ни заобикаля в днешния ден. /БГНЕС

------------

Муравей Радев, бивш министър на финансите /1997-2001/. /