На обвинителната скамейка вчера беше изправен не само Доминик Строс-Кан, но и цялата
традиция на тайните на Франция, отбелязва британският в. "Таймс".
Скандалът "ДСКгейт" показва колко са омагьосани французите от
съблазнителите в политиката.
Арестуването на ДСК е повдигане на обвинения срещу френската
политическа култура на пазенето на тайните и срещу схващането, че
"тичането след фустите" е част от многовековната френска традиция,
редом с принципите за свобода, равенство и братство, заключава "Таймс".
Репутацията на ДСК беше известна от години на френските медии, но те се
стараеха да не досаждат на френското общество с тази тема. Зад кулисите
се твърдеше, че
ДСК е мъж, който не може да бъде оставен насаме с млада
жена,
защото това няма да е безопасно за нея, пише британският в. "Индипендънт".
ДСК можеше след една година да стане президент на Франция. Но сега е малко вероятно той да успее да се спаси и да издигне кандидатурата си до края на юни, когато изтича крайният срок за обявяването на кандидатите за президенти на френските социалисти, допълва вестникът.
Малки са вече шансовете за ДСК да се включи в президентската надпревара
във Франция, коментира също и в. "Гардиън". ДСК
със своя загорял тен и
любезни обноски, винаги разполагащ с пари, беше почти карикатура на
социалиста,
който обича да пийва шампанско. Той беше доказателството, че
репутацията на мъж, който си пада по жените, не е пречка пред успеха
във френската политика, а дори напротив, отбелязва в. "Гардиън".
Скандалът накара сега Франция да си зададе
въпроса за така наречената
известна на всички тайна.
Във френските медии и в политика има два паралелни свята - онова, което е написано, за което се говори, и онова, което остава неизказано, за което се носят само клюки. Дали този втори свят трябва да продължи да остава скрит от хората - ето този въпрос породи "ДСКгейт", отбелязва британският вестник.
Много по-рязък в преценката си е в. "Дейли мейл", който нарича скандала
"сексуална сатира" и "заговор на мълчанието".
"Ето защо никога не трябва
да съществуват такива закони за неприкосновеността на личния живот,
каквито има във Франция", пише вестникът.
ДСКгейт повдигна въпроса за кодекса на мълчанието, пише и американският
в. "Ню Йорк таймс". Изданието припомня, че този кодекс е бил в сила и
във връзка с президента
Франсоа Митеран, който имаше тайно второ семейство
и извънбрачна дъщеря, но за това френското общество разбра чак след смъртта му. Вестникът отбелязва също, че във Франция мнозина се питат каква е ролята на опонентите на ДСК в цялата тази афера и дали САЩ ще води делото по подобаващ начин.
Само осем минути съдебно заседание задълбочиха кошмара за Доминик Строс-Кан, пише италианският в. "Кориере дела сера". Алибито на ДСК вече е под съмнение, допълва вестникът. Британският в. "Дейли телеграф" съобщава, че едно от обвиненията срещу ДСК е и за орален секс. Той принудил жертвата си да има такъв контакт с него, след като не е успял да я изнасили, пише вестникът, като се позовава на информацията, съобщена вчера в съдебната зала.
Изданието допълва, че
падението на шефа на МВФ
се е затвърдило и от факта, че той е трябвало да чака, за да чуе обвиненията срещу него, на опашка, на която е имало дребни престъпници, наркодилъри и дори клиент на такси, пропуснал да плати сметката си от 25 долара.
Вестникът припомня и че
между САЩ и Франция няма споразумение за екстрадиция
на престъпници и затова на ДСК е била отказана гаранция от 1 млн. долара.
Припомня се и случаят с режисьора Роман Полански, който беше пуснат в САЩ на свобода под гаранция във връзка с дело за сексуално посегателство, а после избяга и беше издирван от американското правосъдие години наред.
В друга статия "Индипендънт" отбелязва, че скандалът езлатна възможност за извършването на подходящи реформи в МВФ.
