Няма гаранция, че след седмица няма да излезе нещо ново

Румяна Коларова, политолог:

"Искането на вот на доверие е ход с три цели - стабилизиране на правителството, успокояване и канализиране на обществения дебат, а също така и превантивна мярка, опит да се предотврати влошаване на ситуацията.

Тази стъпка ще донесе по-скоро позитиви на кабинета и на премиера Бойко Борисов, ако бъде осъществена умело, с адекватни послания в парламента.

Решението е навременно, защото все още има чуваемост за аргументите на ГЕРБ и "Атака", затова и се бърза с вота - за да има кой да слуша дебатите в парламента.

Този ход, особено при процедура на явно гласуване, ще консолидира мнозинството и ще затвърди още веднъж блока "ГЕРБ"- "Атака". Безспорно ще се засилят и позициите на "Атака".

Вотът е добре преценен съобразно парламентарните процедури, тъй като след вот на доверие 6 месеца опозицията не може да внесе вот на недоверие.

Дебатът със сигурност търси смяна на темата, но големият въпрос е дали скандалите около подслушването и използването на СРС-та няма да бъде подновен с нов "теч" на информация. Сигурно е, че парламентарно гласуване не може да сложи край на поредицата от компромати от анонимни източници.

Явно вотът ще промени дневния ред за известно време, но това не гарантира, че след една седмица няма да излезе нещо ново. Затова е твърде вероятно с този вот просто да се печели време.

За да се сложи край на сагата със СРС-та може да се готвят други действия - за гражданите е важно тези действия и контрамерки да бъдат публични, а не задкулисни."

Антоний Тодоров, политолог:

"Премиерът иска да превари подготвяния вот на недоверие от опозицията, да изпита здравината на практическия, макар и неформален съюз между ГЕРБ и "Атака", както и да постави на изпитание Синята коалиция.

Бойко Борисов иска да види дали мнозинството на ГЕРБ и "Атака" е достатъчно стабилно и дали в хода на гласуването няма да се получи изненада.

Положението на сините е най-трудно. Ако имаше вот на недоверие, предложен от опозицията, сините биха могли да не гласуват против, но да не гласуват и "за" - тоест да се въздържат. Така ще покажат известна дистанцираност от правителството, но и нежелание да подкрепят неговото падане.

Гласуването на вот на доверие е съвсем друго, защото е едно и също дали се въздържат или гласуват против. Ако премиерът поиска подкрепа за конкретна реформа и сините подкрепят реформата, биха гласували "за" с чиста съвест, но ако вотът е "подкрепете ме изобщо, включително и за това, което вече направих", сините имат всички основания да бъдат доста въздържани.

Не очаквам с искането на вот на доверие да се потушат скандалите около подслушването, защото те са станали публични. Изходът е честно, непредубедено и задълбочено разследване на това, което се е случило, а не то да се потули.

Това са очакванията и на общественото мнение, и на мнозина привърженици на ГЕРБ.

Евгений Дайнов, политолог:

Вотът ще тушира тези скандали. Този ход запушва всичко, като хеликоптер, пълен с вода, който потушава горски пожар.

Искането на вот на доверие е изненадваща и тактически умна стъпка. Надявах се Борисов да извърши нещо подобно, за да поеме инициативата, а не дебатът да се определя от други.

Така за премиера се отваря възможност да дефинира по какъв проблем иска вот на доверие и за него да иска подкрепа, а не да се подчинява на дефиницията на други хора.

Допускам, че ходът може да има известна връзка с намеренията на опозицията да внесе вот на недоверие, но най-големият плюс за премиера е именно, че получава възможност той да формулира въпросите, по които да се дебатира и така да поеме инициативата. Умен ход, може да се отиграе добре."