Сл лпторът Павел Койчев отново изненада почитателите си, макар те да са свикнали вече да очакват какво ли не от него.
В изложбена зала "Райко Алексиев" на ул. "Раковски" 125 в София е "Под масата" - мащабен
проект от дърво и стиропор.
Авторът сам го представя като естествено
продължение на проектите си от последните години - "Високомерна
разходка", "Градежът", "Водна паша"..., свързани с желание да се избяга от
действителността, да се съгради собствен свят, дом или идея.
Павел Койчев, който няма равен в
пластичните интерпретации, този път е кодирал посланието си с конструкция
на маса 5 х 5 м от дърво, под която играят 9 цветни фигури от
стиропор на деца. (вижте фотогалерия на Георги Димитров)
"В проекта има аналогия с
всички нас, които сме под масата, всички, които искаме да се скрием в свой
собствен свят и да го създадем - както правят децата.
Всеки човек таи в себе си
онова дете, което иска да създаде света под масата. Всеки иска да има покрив
над главата си, под който да се изолира, да се предпази и защити от
действителността, за да не го смачка ежедневието, тълпата и глупостта", казва скулптурът.
Павел Койчев за пореден
път разкрива умението си с елементарни материали да прави творби с мощно
внушение, модерно звучене и послания, в които всеки може да открие себе си и да усети подменените ценности.
Той е роден през 1939 г. в София, завършил е скулптура в Художествената
академия през 1966 г.
Първата му самостоятелна изложба е чак през 1982 г.
През 1984 г. участва в първите Празници на изкуствата "Аполония" в Созопол.
Излагал е свои произведения в Австралия и Дания, както и в редица български галерии. През 1995 г. взривява художествения живот с проекта "Торният бръмбар", край НДК в София.
През 1999 г. участва в изложението "Световни художници на
хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк.
Следват проектите му "Стадото", в "Златни пясъци"(2000), "Обиталище", на пл. "Княз Александър Батенберг" в София и пред църквата Notre-Dame de la Chapelle в Брюксел, "Къщите, лятото, морето" (2005), "Скулптури от оникс" (2006), "Високомерна разходка" (2006), "Преносителят" (2007), "Градежът" - край с. Осиковица (2008) и "Водна паша" (2009) край с. Джурово.
Източник:
Георги Димитров, vesti.bg
