Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви на пресконференция тази нощ в Брюксел, че лидерите на страните от Европейския съюз са се съгласили с "ограничена промяна" на Лисабонския договор - условие, поставено от Германия, за да приеме безпрецедентната реформа на еврозоната след гръцката криза, предадоха информационните агенции.
След тежки дискусии по време на срещата на високо равнище в Брюксел, европейските лидери се съгласиха с текст, предвиждащ
започването на консултации за подготовка на промяната,
каза ван Ромпой.
Окончателното решение ще бъде взето на следващата среща на високо равнище през декември, а целта е промяната на договора да завърши до средата на 2013 г., уточни ван Ромпой.
Основната цел е да бъде създадена постоянна мрежа за сигурност за страните от еврозоната, които евентуално изпаднат в голямо затруднение като Гърция през пролетта, със задачата да бъдат успокоени пазарите.
Такъв Фонд за подкрепа бе създаден през юни само за срок от три години, до средата на 2013 г.
Безпрецедентният план се оценява като
най-амбициозната реформа на еврозоната, откакто бе създадена през 1999 г.
Дипломатически източник в Брюксел заяви, че лидерите на ЕС са приели доклада, който обобщава цялостния план, а друг посочва, че одобрената от лидерите на ЕС схема "ефективно" съответства на заключенията, направени от ван Ромпой и те официално ще бъдат подписани днес, в последния ден от срещата на върха.
Новият план предвижда засилване на контрола на икономическата политика на страните от еврозоната.
Досега бяха предвидени санкции само за страните с голям бюджетен дефицит, а отсега може да бъдат налагани санкции и срещу страните, които провеждат опасна икономическа политика.
Санкциите ще се налагат по-бързо отколкото досега, но
няма да са толкова автоматични, колкото се предвиждаше първоначално
За пръв път ще може да се взема решение за превантивни санкции под формата на блокирани банкови влогове, тоест още преди дадена страна да е надхвърлила европейския таван за бюджетен дефицит от 3% от БВП. Това може да стане например ако нарастването на дефицита става твърде бързо.
Санкции ще се налагат и на страни, които са с държавен дълг от над 60% от БВП и не го намаляват достатъчно бързо.
До Лисабонския договор се стигна трудно - отне десетилетие за изработването си и влезе в сила едва миналият декември след провалени референдуми и трудни преговори и предлаганата промяна засега поражда противоречие между лидерите на страните от ЕС.
Германската канцлерка Ангела Меркел се опита да спечели широка подкрепа за по-значителна промяна на Лисабонския договор, която да позволи създаване на спасителен фонд в еврозоната, но идеята й не беше подкрепена, след като повечето лидери настояха за по-ограничени промени, посочва британският в. "Гардиън".
Редица страни се обявиха срещу искането на Меркел да се отнеме правото на глас на държави членки, които не спазват строгите фискални правила на еврозоната. Очаква се в най-добрия случай германската канцлерка да постигне малка промяна на договора съгласно процес, известен като опростена процедура за ревизия.
За това е нужно съгласието на всички 27 страни членки на ЕС, но не е необходимо свикване на пълна междуправителствена конференция, какъвто е обичайният процес за изменение на договорите на общността, изтъква изданието.
Френският президент Никола Саркози подкрепи Меркел на неотдавнашна среща между двамата лидери, след като канцлерката се съгласи предлаганите от Германия санкции за провинили се държави от еврозоната да не се прилагат автоматично.
Но Холандия и скандинавските страни са
недоволни от тези френско-германски договорки
Същото е и отношението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг каза пред "Гардиън": "Не харесвам това, което виждам. Това би трябвало да е обсъждане между двайсет и седемте (държави от ЕС), а не диктат на двама. Какъв е този ненужен въпрос да отваряме отново Лисабонския договор? Трябваха ни 10 години, за да приемем този договор с всички трудности, за които знаем."
Саркози пък се оплака заради отправените критики.
Франция каза, че комисията я е обидила като нация, съобщи унгарският премиер Виктор Орбан пред журналисти след заседание в Брюксел на основните десни и десноцентристки лидери в Европа, които са членове на Европейската народна партия.
Не може Франция да бъде обиждана, без това да има последствия,
а г-жа Рединг я обиди, казал още Саркози.
Разговорът се водил на обяд в присъствието на ЕК Жозе Мануел Барозу, който се защитил от критиките на френския президент.
Рединг вече си навлече гнева на Париж, когато направи паралел между неотдавнашните връщания на български и румънски роми и съдбата на тези малцинства през Втората световна война, припомня АФП.
