Кх хът на комунизма може да е променил облика на Източна
Европа, но регионът продължава да страда от
корупция и лошо
управление,
лишен от силни институции и лидери, жизнено важни за
здраво общество.
Диктатурите в целия регион рухнаха като къщичка от карти
след пробива в Берлинската стена през ноември 1989 г. Поляци,
чехи, унгарци и други бързо свикнаха с новооткритата свобода да
гласуват на честни избори, да участват в обществен живот, да
пътуват и да правят бизнес.
Икономическият напредък, подпомогнат от чуждите инвестиции и
приемането в ЕС през 2004-2007 г., беше бърз, макар и
неравномерен в различните части на региона.
Някои столици като
Прага или Будапеща имат доходи доста над средните за ЕС.
Демокрацията обхвана страни като Чехия, пускайки корени в
почвата на докомунистическите традиции. Но в политическото
ръководство, държавната администрация и съдебната система
напредъкът е спъван от упоритостта на старите идеи и на старите
бюрократи и чиновници, израсли с тях.
Това сочи, че комунистическата епоха е увредила и
деформирала националните елити по-дълбоко, отколкото изглеждаше,
когато падна Берлинската стена.
Бившият дисидент Вацлав Хавел, когото комунистите бяха
държали години в затвора, преди да стане президент на
Чехословакия през 1989 г., призна, че
очистването на политиката
си остава много по-далечна цел,
отколко си е мислел.
"Признавам, че сериозно съм сбъркал, като съм мислел, че
това ще стане по-скоро. Това наистина е задача за десетилетия",
заяви той неотдавна пред репортери.
Безотговорна фискална правителствена политика доведе Унгария
до ръба на банкрута, когато миналата година се разрази
глобалната криза, и унгарците станаха доста скептични.
Проучване на Евробарометър, публикувано през февруари,
показа, че Унгария е единствената страна в ЕС, в която повечето
хора смятат, че като цяло положението в региона е било по-добро
преди промените през 1989 г., макар че Латвия и България са
много близо зад нея.
"Минаха двайсет години и преобладаващото мнозинство от
унгарското население възприема тези две десетилетия като епоха
на разочарованието", писа бившият либерален политик Петер Хак в
статия, която разпали оживени дебати.
"Въпреки редица успехи смяната на режима се провали.
Тя се
провали, защото не създаде онази по-годна за живеене страна,
която толкова много желаехме преди 20 години", заяви той.
През последните 25 години от комунистическото управление
унгарците се радваха на привилегирована позиция в съветския
блок. Техният либерален "комунизъм на гулаша" след репресиите от
50-те години предлагаше живот, доста по-удобен от този в
Москва, Варшава и Прага. В наши дни унгарците сравняват Будапеща
с Париж, Берлин или Лондон.
България в някои отношения показа обратната страна на
трансформацията. Заради корупция ЕС многократно замразяваше
милиарди евро помощи след приемането й през 2007 г.
Дипломати се
оплакват, че организираната престъпност е проникнала в
държавните институции и достига до най-високите равнища на
властта.
Според философа Авизър Тъкър, изследващ тоталитаризма,
комунизмът в сравнение с други авторитарни режими, като този на
Франко в Испания, е по-ефективен в унищожаването на
инакомислието и разрушаването на институциите, които формират
тъканта на демократичното общество.
"Когато комунизмът рухна, елитите, които можеха да поемат
властта, бяха крайно оскъдни.
Мнозина от бившите управляващи
кръгове останаха на постовете си,
а с тях останаха корупцията и
лошите управленски практики.
Това води до ситуация, при която "полицията не разследва,
прокуратурата не обвинява, а съдиите не осъждат членовете на
сегашни или бивши комунистически елити. Правовата държава е
слаба", казва Тъкър.
Световни вериги като "Старбъкс" и "Макдоналдс" замениха
мизерните сергии, и страните в региона прочистиха реките и
въздуха си.
Във Варшава се появиха лъскави небостъргачи.
Но проучване през април на социологическата агенция CBOS
показа, че 89% от поляците смятат корупцията за голям
проблем, а едва 14% смятат, че тя е намаляла през
последните години.
"Повечето поляци чувстват, че независимо за кого гласуват,
всички политици еднакво вземат подкупи и мислят само за себе си,
вместо за управлението на държавата, след като бъдат избрани",
заяви експертът по демократични институции в Института по
обществени дела във Варшава Ярослав Зберанек.
"Това е основният проблем тук -
да изградим отново
политическите елити, постепенно въвеждайки млади хора,
които не
са възпитани и образовани при комунизма", каза Зберанек.
Освен с незаконните практики правителствата от региона често
озадачават западните си колеги с вътрешнополитически
междуособици.
Свадите в Чехия, разбираеми за малцина в чужбина, свалиха
правителството тази година посред председателството на страната
в ЕС, накърнявайки репутацията й в момент, когато бе в центъра
на международното внимание.
Полският президент Лех Качински ядоса Германия, изтъквайки
броя на поляците, убити през Втората световна война, като
аргумент да получи по-голямо право на глас при взимането на
решения в ЕС. Дипломатите помнят и скарването между президента и
министър-председателя за това кой може да пътува с
правителствения самолет за среща на високо равнище на ЕС.
В Словакия управляващата коалиция на бившия комунист Роберт
Фицо, който веднъж бе казал, че дори не е забелязал промените
през 1989 г., включва бившата "силна ръка" Владимир Мечиар и
националистка партия, чийто лидер навремето призова словаците да
яхнат танковете и да нахлуят в съседна Унгария.
Западноевропейските политици не са светци и някои са били
изправяни да отговарят пред правосъдието. Такива съдебни процеси
обаче са рядкост в Централна и Източна Европа, където
малцина
политици са съдени за злоупотреби с властта.
Словения е най-малко корумпираната бивша комунистическа
страна в Европа според класацията на неправителствената
организация "Трансперънси интернешънъл", наблюдаваща корупцията.
И пак е зад 11 от 15-те страни-членки на съюза отпреди
разширяването му на изток.
Дъното на таблицата в рамките на ЕС е заето от новите
членки, като България и Румъния са на последните места. Унгария
и България са слезли надолу през последните години.
Някои анализатори, като Робин Шепърд от лондонския мозъчен
тръст Дружество "Хенри Джексън", обаче са на мнение, че чашата е
по-скоро пълна, отколкото празна, и че увеличаващите се
проблеми на демокрациите не бива да се преувеличават.
"Като цяло нещата в региона на Централна и Източна Европа се
развиват много добре и ако все още има много работа за вършене,
това не означава непременно, че Западна Европа е подходящ модел
занапред", смята той.
Вацлав Хавел обаче вижда шанс само във внуците на хората около
50-те, защото тяхното вече възрастно поколение все още е
обременено от това, че е отгледано в сянката на комунизма.
"Рано или късно ще дойде моментът, когато децата на тези
деца ще започнат да навлизат в обществения живот и моята надежда
е, че тогава общественият живот ще бъде напълно прочистен",
каза той.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
