С то трийсет и пет години след приемането на Търновската конституция не бива да забравяме, че в основата на всяко решение на политиците трябва да стои интересът на гражданите. Това каза президентът Росен Плевнелиев на конференцията "135 години демократична конституционна традиция в България" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", посветена на годишнината от приемането на Търновската конституция.
Президентът отбеляза демократичните характеристики на Търновската конституция, като посочи, че проблемите на държавното управление в 21-ви век са много по-различни от тези през 19-и век, но има и непреходни ценности, без които развитието на нито една демократична държава е невъзможно - личната свобода, разделението на властите, управлението според законите на страната, политическия плурализъм, парламентарната демокрация.
Държавният глава отново каза, че ще подкрепи всяка смислена промяна в конституцията, която е направена по правилния начин - в широк обществен дебат, ясно определяне на това какво искаме да променим в основния закон и съзнателен избор на народа в неговото широко представителство.
Българският народ иска да промени собствената си конституция, защо не, но е важен начинът - той не може да дойде отвън, не може някой да ни го наложи и не може да стане отвътре "революционно" - ултралеви, десни, само защото конституцията им е удобно извинение за поредната политическа схема, каза Росен Плевнелиев. Ние ще браним конституцията, тя е огромно достижение на българския народ, добави той и посочи, че тя със сигурност може да бъде подобрена, но е важен подходът - да бъде демократичен, европейски.
Пред участниците във форума държавният глава изрази и опасенията си от развитието на кризата в Украйна. Той отбеляза, че днес има държави, които ни връщат в мащабите на политическото мислене от 19-и век и което е много опасно. "Нима днес не се готви нов Берлински конгрес за Украйна. Кой има правото да реши съдбата на Украйна - народът на Украйна чрез честни избори или велики ядрени сили, които ще се договарят някъде за периферия, за център, за сфери на влияние", попита президентът.
Плевнелиев каза, че ако българският народ е научил уроците от собствения си Берлински конгрес в края на 19-и век, трябва да се противопоставим на сценарий за нов Берлински конгрес за украйнския народ в 21-ви век. Защото вярваме, че граници не могат да се преначертават повече в Европа и знаем колко е опасно, когато една голяма, велика сила разрушава основите на международния правов ред, посочи Плевнелиев.
По думите на президента ситуацията е трудна и всички трябва да бъдем на висотата на собствената си демократична култура и постижения, и вяра, че един народ независимо дали е голям, или малък, има право да реши сам съдбата си. Росен Плевнелиев каза още, че днес ЕС и НАТО трябва да се поучат от собствената си история и да отстояват правото на украйнския народ сам да реши бъдещето си - чрез честни избори, а не чрез задкулисни уговорки някъде.
