А кад. Юлиан Ревалски е новият председател на БАН. За него гласуваха 57 от членовете на Общото събрание на Академията. Конкурентът му физикът-сеизмолог кандидат член-кореспондент Николай Милошев получи подкрепата на 27.
Учен: След смяна в БАН не спя, работя и като акушерка
Горанов към учените: Да положат малко повече усилия
БАН "затвори", хиляди учени излязоха на протест
Новият шеф на Българската академия на науките е роден през 1956 г. в гр. Симитли, Благоевградско. Завършил е математика в СУ, доктор е на математическите науки (1997 г.), професор (2001 г.), чл.-кореспондент (2008 г.) и академик (2015 г.). Работил е в научния институт по икономика и организация на машиностроенето, а от 1986 г. е в БАН. Бил е зам.-директор, а от 2013 г. е директор на Института по математика и информатика.
Има 55 научни публикации, цитирани над 500 пъти, като над 480 пъти - от чуждестранни автори. Участва в 6 международни проекта, както и в приложни разработки по договор с наши и чужди предприятия. Преподава в СУ. Бил е гост-изследовател и гост-преподавател в общо 14 университета и институти в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция, Чили, Перу, Куба. Участва в редколегиите на български и чуждестранни математически списания, член на Съюза на математиците, Съюза на учените в България и на Американското математическо общество.
Преди гласуването акад. Ревалски изтъкна, че основният акцент в неговата програма е запазване и по-нататъшно устойчиво развитие на научния потенциал в БАН, който според него е най-ценният продукт на Академията.
„Първите стъпки са свързани с недофинансирането на Академията, свързани с публичното и непубличното финансиране. Става въпрос не само за заплатите на служителите и научните работници в Академията, а за подобряване на условията на труд като цяло, поддържането на инфраструктурата и осигуряване на устойчиво развитие на научните изследвания. Това е един цялостен и сложен въпрос, свързан с финансирането на науката”, смята акад. Ревалски.
Той обясни, че първите му стъпки като председател ще бъдат контакти с Комисията по наука и образование в Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси, както и с Министерство на образованието и науката.
„Заедно с тях да начертаем първите мерки, които ще подпомогнат по-нататъшното дофинансиране на БАН, за да може тя да функционира нормално. Иначе няма да успеем. Има и много други неща, които могат да се направят в последствие, свързани с дългосрочни и краткосрочни политики”, каза той.
Междувременно депутатите в Народното събрание отхвърлиха предложението да бъдат отпуснати допълнително 10 млн. лв. за БАН и 500 хил. лв. за СУ „Св.Климент Охридски” по време на второто четене на Бюджет 2017 г. Парите трябваше да отидат предимно за подпомагане на младите учени и докторанти в БАН. Те са около 600 души и ръководството среща голяма трудност да ги задържи на научна работа, заради ниското заплащане.
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
