Клип с германския канцлер Ангела Меркел стана хит в YouTube дни преди парламентарните избори в Германия.
Видеозаписът, който показва "флаш моб" акция, прекъсваща участието на Меркел в предизборен митинг, е гледан около 300 хил. пъти онлайн.
Други клипове в същия сайт с Меркел в продължение на месеци са гледани далеч по-малко. Най-популярният от тях - с италианския премиер Силвио Берлускони, е видян по-малко от 100 хил. пъти.
В протестната акция, организирана по интернет, миналата седмица в северния германски град Хамбург участват десетки хора, които крещят "Даааа!" на всяка фраза, изречена от консервативния лидер по време на митинг.
Вижда се как протестиращите размахват плакати с думите: "Всички заедно: Даааа!". Меркел не изглежда притеснена от акцията и продължава речта си.
Протестиращите се появили на предизборния митинг, след като получили покана за "флаш моб" акция по интернет.
"Това е политическото послание и значение на тази акция - ние няма да преглъщаме повече предизборни послания и ще хвърлим боклуците на Меркел обратно срещу нея с ироничното "Даааа!", пише един от организаторите - Рене Валтер, в своя блог.
При друга демонстрация в Майнц, Югозападна Германия, около 150 души, събрали се отново чрез интернет, се смесиха в последния момент с множеството привърженици на Меркел, за да протестират срещу ядрената енергия.
Според наблюдатели
християндемократите на Меркел вървят уверено към победа
на изборите в неделя и запазват надеждата си да съставят коалиция с либералите, което не им се удаде преди четири години.
Анкета на агенция Форса, поръчана от сп. "Щерн", показва, че ако вотът беше днес, за ХДС/ХСС биха гласували 35% от избирателите срещу 26% за социалдемократите. Свободните демократи биха получили 13% от гласовете, Зелените - 11%, а левицата - 10%.
Макар да събират общо 48%, консерваторите и либералите биха могли да имат мнозинство в Бундестага поради особеностите на избирателната система в Германия.
Евентуално дясноцентристко правителство би имало възможност да намали данъците върху доходите, корпоративните и данък наследство от 2011 г. и най-вече да удължи живота на атомните централи, които по времето на социалдемократа Герхард Шрьодер бяха набелязани за постепенно закриване, посочват наблюдателите.
Проучване, реализирано от базирания в Берлин институт Info GmbH обаче сочи противоположен резултат - 46% общо за християндемократите и свободните демократи, а за социалдемократите, зелените и левите общо 49% от вота.
Социалдемократическата партия на сегашния министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер изключва възможността да формира правителство с левите, но като вероятна алтернатива на дясната коалиция се приема
подновяването на сегашното правителство и отново голяма коалиция
между Християндемократическия съюз и Социалдемократическата партия.
По-малките партии в Германия обявиха с кого биха предпочели да се коалират, след като вече е сигурно, че страната ще бъде управлявана от коалиция след изборите.
Ориентираната към бизнеса Свободна демократическа партия - либерали (СДПЛ), която се надява да се нареди на трето място при вота на 27 септември, декларира, че би учасвала в коалиция единствено с Християндемократическия съюз на канцлера Меркел.
Партията "Съюз 90/Зелени" обяви, че няма да се коалира с ХДС, Християнсоциалния съюз и СДПЛ.
