- Адвокати и лекари
- Артисти и спортисти
- Блондинки
- Герои от приказките
- Животните
- Компютърни
- Луди
- Любими герои
- Митничари и военни
- Мръсни
- Мутри
- Национални
- Началници и секретарки
- Овчари и ловци
- Пияници и наркомани
- Политически
- Полицаи и пожарникари
- Радио Ереван
- Разни
- Семейни
- Сервитьори и продавачи
- Старост- нерадост
- Студенти и ученици
- Тъщи
- Църква
- Черен хумор
- Шофьори и пилоти
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Още вицове
-
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай:
- Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи.
Чапай му казва:
- Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат.
Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита:
- Какво стана бе, направи ли нещо?
Петка:
- Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори! -
Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона! -
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът. -
Учителката идва на посещение в дома на Иванчо.
- Ще извикаш ли родителите си?
- Не мога, в спалнята са.
- А скоро ли ще излязат?
- Едва ли, пробутах им лепило вместо вазелин. -
Децата в училище пишат съчинение на тема "Зима е". Учителката кара Иванчо да прочете на глас съчинението си. Той започва: "Зима е. Всичко е покрито със сняг. Реката е замръзнала. На леда се ебат два вълка."
- Леле, Иванчо - прекъсва го учителката - ама че неудобно!
- Разбира се, че е неудобно. - отговаря Иванчо. - Лапите им се плъзгат.