– Имаш ли план след университета?
– Да, да се оправя с психологическите щети от университета.

Бъди себе си! Освен ако не си гневен, гладен и без кафе – тогава просто... мълчи.

– Бабо, какво правиш? – Инсталирам си новата печка. – Ама тя не се инсталира, просто се включва! – Така ли? Тогава защо виках майстора от блока? Още...

– Вълкът козината си мени, но нрава – никога.
– А българинът – сменя си мнението според фейсбук коментарите.

– Как върви дипломната работа?
– Чудесно – вече знам шрифта, междуредието и коя песен да слушам, докато НЕ я пиша.

Светът е сцена, но актьорите са без реплики и със забравен сценарий.

– Госпожо, тази туршия вкъщи ли ще я ядете или тук на касата?

– Учиш ли нещо?
– Да. Уча да живея с малко пари и много кредити.

Баба говори по телефона:
– Ало, Стефче, това "Скайп" ли е или говорим на живо?

– Бабо, защо си лепнала лепенка на камерата на телефона?
– Да не ме гледат!