„Здравейте, казвам се Мануела и може да не ми личи, но съм инвалид. Имам дефекти на сърцето, бъбреците, ръцете и съм родена без матка.“
Така започва един пост, който стана изключително популярен във Фейсбук и само за денонощие събра толкова много реакции, че е надхвърлил плана на създателката си. За година напред.
Днес Вдъхновените и Vesti.bg ви среща с Мануела, която знае какво е да не се обижда. Но… има какво да ни каже по въпроса със стереотипите.
Различната
Мануела е от Лясковец.
„Като дете, родено в много малък град и с много здравословни проблеми още от малка в училище и детската градина съм срещала коментари. Децата не искаха да си играят с мен, учителите не искаха да ми обръщат внимание. Постоянно съм се сблъсквала със странното отношение на хората“. Самата Мануела никога не се е смятала за различна. Като тийнейджърка харесва същите неща като връстниците й, които обаче не са били оперирани 11 пъти.
С раждането й става ясно, че единият пръст на ръката й е неподвижен, после чуват сърдечен шум, установява се проблем и с бъбреците.
На 17 години лекарите разбират, че Мануела има Синдрома на Рокитански-Майер, при който момичето има формирани яйчници, но не и матка.
Тя обикаля болници и лекари, като непрекъснато чува за себе си нови диагнози и синдроми, които трябва да търси в интернет – защото никой не й обяснява какво й е.
Така идва моментът на пречупване, в който тя избира, дали проблемите й да я дефинират, или да живее живота си като всеки друг човек – с ограниченията, които си налагаме сами и в същото време, с необятните си възможности.
„Като си малък трябва да свикваш с идеята, че си различен. А когато станеш по-голям, свикваш с идеята, че си нормален. И трябва да се държиш на положение. Не можеш да се даваш на болести и коментари.“
„Как така си инвалид, пък не си в количка?“
„Трябва да си избираш. Или да си инвалида, който е неспособен, тъжен и измъчен, или си успешният човек. Вярвам, че всеки човек е способен и може безпределни неща“.
Мануела иска да промени света, затова се мести в София започва да следва социални дейности. Там обаче идват съмненията, че системата може да се промени.
Решава да се занимава с пиар, за да даде гласност на проблемите на хората, които са в неравностойни положение или дискриминирани.
Това ще я доведе до един челен сблъсък със стереотипите.
На всеки три години Мануела преминава комисия на ТЕЛК, която да установи, че не й е пораснал нов пръст, или че матка случайно не се е появила и да констатира, че е инвалид.
След като кандидатства за стаж в пиар агенция, тя носи документите си от ТЕЛК, за да ги предостави на работодателя. Той й задава въпроса: „Как така си инвалид, пък не си в количка?“
Тази реплика провокира Мануела да си спомни за всички пъти, в които се е изправяла срещу клишетата. Че инвалидът е човек, който стои на легло и никой не го вижда. Че е сама и не може да има собствено жилище. Че някой друг й помага, защото тя не е достатъчно силна, за да се справи сама (въпреки 11-те операции).
Постепенно в нея назрява идеята, че нещо трябва да се промени. И така, тя излиза с лицето си за да каже нещо много важно на всички.
Не ми се обиждай, но…
Мануела публикува пост във Фейсбук, с който търси фотограф и няколко души, които да бъдат честни. За това какво им се налага да чуят по свой адрес, само защото са гей, от ромски произход, или са татуирани и с по-силен грим.
За идеята си Мануела печели финансиране от Български фонд за жените, а първият пост на страницата е със снимка на самата Мануела, която казва без никакъв страх или пък с цел да предизвика съжаление, кои са проблемите, с които се сблъсква.
Понякога дори в аптеката отказват да й дадат необходимите лекарства, защото смятат, че е прекалено млада, за да ги взима. Или ги купува, защото е зависима.
„Често получавам реплики, като тази, която държа в ръцете си, защото не попадам в стереотипите за това как трябва да изглежда един инвалид (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук за да ви кажа, че инвалидността е спектър. Има хора, за които никога не бихте предположили, че имат увреждане, има някои, които бихте забелязали само в определени ситуации, има хора, на които често им се налага да използват помощ, (като придружител, куче, бастун или количка) но не са им нужни във всяка ситуация, както и има такива, които са напълно неподвижни и им се налага постоянно. Нека има повече видимост за хората с "невидими" увреждания.“, казва още в поста си Мануела във Фейсбук
Вдъхновявай нататък
В първоначалния план на Мануела е да постигне 3 000 лайка на страницата си до края на годината. За денонощие вече са почти 4 000.
Започват да й пишат все повече хора. Всички я търсят и разказват за своите малки битки и с клишетата, с които се справят. Мъжете се колебаят повече дали да изпратят снимки, тъй като срамът да покажеш слабост при тях е по-голям, разказва създателката на проекта.
За Мануела това е крачка напред за споделянето, за общуването, не само като форма на комуникация, но и като социална отговорност.
„Моята история вдъхновява другите да разкажат техните истории. За мен затова живеем. За да правим живота на другите по-хубав. “
Думите са сила, а личното общуване с езика на омразата днес, може да стане политическото говорене утре, което да дефинира живота ни, смята Мануела.
Затова тя няма да ви се обиди. Но… все пак, добре е да внимаваме какво казваме. Преди собствените ни думи да са се обърнали срещу нас.
Очаквайте още от проекта на Мануела на страницата й - Не ми се обиждай, но.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
