За и против ограничителните мерки – помагат ли в борбата с Covid-19

Б роят на заразените с COVID-19 в глобален мащаб не спира да расте и това принуди властите в редица страни, сред които и България, да наложат нови ограничителни мерки. Учените са единодушни, че за да се спре разпространението на болестта, събиранията на много хора в затворени пространства трябва да бъдат временно забранени. Особено внимание те обръщат на „горещи точки“ като ресторанти, барове и училища, където опасността от заразяване с COVID-19 e много висока. В същото време, редица експерти отбелязват, че позволяването на някои по-малко рискови бизнеси и институции да продължат своята дейност е изключително важно от икономическа гледна точка.

„Няма нужда всички да се затворят по домовете си и да не излизат навън“, отбелязва биологът Лорън Майърс от университета в Остин, Тексас. Според нея, властите са длъжни да обясняват максимално ясно какви мерки се налага да бъдат взети, а пък хората трябва да ги спазват. „Колкото и добра да е една стратегия, тя няма как да проработи, ако прилагането й е започнало твърде късно или ако хората отказват да се съобразяват с нея“, подчертава Майърс.

In 2021 poverty will rise to levels unseen in a decade and governments will struggle to respond #TheWorldIn2021 https://t.co/uMld7IxSjw

— The Economist (@TheEconomist) November 30, 2020

Опитът, натрупан до момента, показва, че някои мерки за ограничаване на заразата са на практика безполезни. Примери в това отношение са измерването на температурата и почистването на повърхностите на обществени места, сочат резултатите от анализ, публикуван в Nature Human Behavior на 16 ноември. „В началото на настоящата година никой не знаеше как може да бъде спряно разпространението на вируса“, отбелязва Петер Климек от медицинския университет във Виена. Според него, проверките на температурата на хората, преминаващи през гранични пунктове или летища, са се оказали неефективни, тъй като човек може да бъде преносител на COVID-19 много преди да има каквито и да било симптоми. Почистването на повърхностите на обществени места (като в метрото, например) също не дава задоволителни резултати. Данните, събрани до момента, сочат, че вирусът се разпространява предимно по въздушно-капков път, а не чрез допир, добавя Климек.

Учените са единодушни, че затворените пространства, в които се събират много хора, са особено опасни. „Всяко събитие на закрито, в което участват над 50 души, е потенциална „гореща точка“. Затова е важно всички заведения, барове, ресторанти и кафенета да бъдат временно затворени, а хората да работят от домовете си, когато това е възможно“, подчертава Климек. „От огромна важност е да се реагира навреме. Страните, които в момента са изправени пред сериозни трудности, са закъснели с налагането на ограничителните мерки“, добавя експертът.

Germany's second Covid lockdown drags down consumer morale – business live https://t.co/rldUu8qcHP

— The Guardian (@guardian) November 26, 2020

Основната причина за по-бавното налагане на някои рестрикции е желанието на властите да предпазят икономиката. „Трябва да установим кои са икономическите сектори, които допринасят най-много за разпространението на болестта и генерират най-малка част от Брутния вътрешен продукт. Именно те трябва да бъдат затворени възможно най-бързо“, обяснява Катарина Хаук, икономист от Imperial College в Лондон. Тя е един от авторите на проучване, посветено на последиците от пандемията за британската икономика. В него са разгледани три сценария. При единия от тях, локдаунът засяга почти всички фирми и институции, а училищата и университетите остават частично отворени. Това би намалило драстично броя на заразените, но и ще нанесе щети на икономиката в размер на над 300 млрд. долара през следващата половин година.  

А какво ще се случи, ако нищо не бъде затворено? При подобен сценарий броят на заразените с COVID-19 ще отбележи огромен ръст, а десетки хиляди хора ще се нуждаят от медицинска помощ. Болниците ще бъдат подложени на огромен натиск, а всичко това неизбежно ще доведе и до драстично увеличаване на смъртните случаи. В дългосрочен план икономиката също ще пострада тежко, макар че е трудно да се прогнозира какъв ще бъде точният размер на щетите.

Третият сценарий, при който ограничителните мерки са фокусирани върху местата с голяма посещаемост – като ресторантите и моловете, например, би довел до осезаемо намаляване на броя на заразените, като в същото време икономическите щети ще бъдат ограничени до около 35 млрд. долара. „Налагането на ограничения не е лесна задача и изисква внимателно обмислена стратегия. Трябва едновременно да се мисли за здравето на хората и запазването на техните работни места“, обяснява Хаук.

Coronavirus cases dropped by around 30% in England during the country's second national lockdown, researchers say. https://t.co/7Oga0FyZQq

— CNN International (@cnni) November 30, 2020

„Когато става въпрос за налагането на ограничителни мерки, едно нещо трябва да бъде ясно – няма нужда да се блокира цялата икономика“, заявява на свой ред анализаторът от Станфордския университет Юре Лесковец. Той е част от екип учени, проследили разпространяването на болестта в десет града в САЩ в периода между март и май. Резултатите от тяхното изследване са повече от любопитни. Събраните данни показват, че 85 процента от случаите на заразяване с COVID-19 в Чикаго са станали в едва 10 процента от местата, които хората посещават (най-много заразявания имало в ресторанти и фитнес салони). Лесковец и неговите колеги изчислили, че ако броят на посетителите бъде намален с 40 процента, това ще доведе до спад от цели 80 процента на заразените.

Според анализа, налагането на ограничителни мерки е особено важно в по-бедните райони, където по различни причини социалното дистанциране се спазва по-рядко. „Обикновено посещение в хранителен магазин, например, е два пъти по-опасно за човек с ниски доходи в сравнение с човек с високи доходи. Причината е, че жителите на тези по-бедни райони посещават магазини, в които се събират много повече хора, а освен това те прекарват там по-дълго време“, отбелязва Лесковец. Затова той препоръчва да се вземат специални мерки за подпомагането на домакинствата с по-ниски доходи – като доставки на храни и продукти от първа необходимост по домовете.

Europe's small businesses are getting creative to get through lockdown 2.0 https://t.co/ep4v24tXBN

— Bloomberg (@business) November 29, 2020

Безспорно, най-важното условие за преодоляването на настоящата криза е вземането на навременни решения. Всяко забавяне може да има много тежки последици. „Когато болничните заведения започват да изпитват трудности и не могат да се справят с наплива от пациенти, тогава вече е късно за т. нар. частичен локдаун. При такъв сценарий властите са длъжни да наложат по-строги и продължителни мерки“, отбелязва биологът Лорън Майърс. Изчисленията сочат, че за всеки ден, в който се забавя налагането на мерки за социално дистанциране, периодът на стриктни ограничения в големите градове се увеличава с 60 часа. „Универсална формула за справянето с пандемията все още няма, но нека не забравяме колко важна роля има всеки един от нас. Ако спазваме съвестно правилата, то съвсем скоро ще намерим изход от тази криза“, добавя Майърс.

Коронавирус: Математик прогнозира спад на новите случаи у нас

Д-р Симидчиев обясни има ли повторно заразяване с коронавирус

Как действа ваксината срещу Covid-19, опасна ли е