"Южен поток“ е проблем преди всичко на Европейския съюз заради несъвместимостта му с енергийното законодателство на общността. „Ако Пламен Орешарски беше истински премиер, той нямаше да спре българското участие, а щеше да настоява пред руската страна проектът да бъде изчистен от несъвместимостите му с Третия енергиен пакет на Евросъюза и с европейските правила за избор на проектен изпълнител“, казва Огнян Минчев.
Според политолога нежеланието на българското правителство да предоставя публична информация за договорките с Москва отваря широко вратата за всевъзможни слухове относно причините, довели до замразяванете на българското участие и до анонса на ДПС за предсрочни избори.
От скандала „Пеевски“ до мегаскандала „Южен поток“
Така например се говори за настъпили сериозни разногласия в управляващата коалиция относно договорените схеми за подялба на приходите между тях: „Знаем, че в България има една много силна корпоративно-търговска групировка, на върха на която стои почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Свръзката му с групировката се осъществява чрез Пеевски, Василев и компания. Говори се, че има сериозни разногласия между основните играчи в тази групировка, което се отразява върху политическата структура, създадена да я обслужва – правителството на Пламен Орешарски. В тази връзка се спекулира, че разногласията са свързани с промени в поделените сфери за приходи: ДПС била поела министерствата, към които е насочена основната част от европейските фондове, а БСП и нейните корпоративно-търговски партньори били удостоени с обслужването на проекта „Южен поток"“, казва Минчев.
Ето и неговото тълкувание на събитията: ако всичко дотук отговаря на истината, то очевидно ДПС се е почувствало ощетено от това разпределение, след като последователно бяха спрени средствата по европейските оперативните програми в областта на екологията и регионалното развитие.
Политологът Даниел Смилов поставя безпринципността, прибързаността и пълната непрозрачност на договорките между Москва и София за изпълнението на „Южен поток“ в основата на всички злини, принудили правителството на Орешарски да замрази българското участие в проекта:
„Ние дори не знаем какви неустойки са разписани като плащания за подобен ход и много се страхувам, че България ще бъде поставена пред свършени факти, както с поискания от Русия международен арбитраж за компенсации след отказа от проекта за АЕЦ „Белене“.
Видовете щети за България
Ситуацията между двата скандала може да се окаже абсолютно аналогична – без България дори да е подписала какъвто и да е договор за изпълнение на проекта, към нея могат да бъдат отправени претенции за дължими неустойки за милиарди долари. Но далеч по-големи от тази опасност са политическите и моралните щети, предизвикани от основателните съмнения в лоялността на България към нейните западни партньори, казва Смилов. И допълва, че по-конфузно дори от повторение на фарса „Белене“ се оказва обстоятелството, че премиерът Орешарски е обявил решението за временно прекратяване на българското участие в проекта веднага след срещата си с тримата американски сенатори.
„Това решение трябваше да бъде взето преди срещата на Орешарски с Джон Маккейн и колегите му. А фактът, че това се случи след това, ми прилича на изработване на алиби от БСП под мотото: опитахме се да защититм „националния" интерес, тръбата да излезе благополучно на българския бряг, но лошите американци ни извиха ръцете", казва още политологът.
Кой продаде българския национален интерес?
С това е съгласен и политологът Огнян Минчев: "Опитът да бъдат натопени тримата американски сенатори като изнудвачи на Орешарски е нелеп, защото САЩ имат твърде косвено отношение към „Южен поток“ – единствено през призмата на енергийната сигурност като част от сигурността на южния фланг на НАТО“, пояснява Минчев.
Мнението на политолога е, че след неизбежните корекции проектът „Южен поток“ все пак би могъл да бъда полезен за България, ако бъде правилно преоценен и предоговорен.
За да отговаря на националния интерес, „потокът“ в никакъв случай не трябва да пречи на развитието на автономните български източници за добив, транспортиране и използване на природен газ, които са главно в шелфа на Черно море. Не бива да бъде допуснато проектът за газопровод по морското дъно да засили руския енергиен монопол в България и Европейския съюз. А това би могло да се случи единствено ако тръбата е напълно отворена за всички доставчици, които биха могли да я използват за транспортиране на собствен газ срещу заплащане“, заключава Огнян Минчев.
