„Достатъчен прогрес” – тези дълго и нервно чакани думи най-после излязоха от устата на Жан-Клод Юнкер в самия край на миналата година и, заедно с приемането на бюджета от парламента, послужиха да укрепят политическото здраве на британския премиер Тереза Мей.
Въпреки че резултатът от първата фаза изглежда по-скоро като „един на нула” за Брюксел, британците няма как да не са доволни, че най-сетне могат да обсъдят това, което най-много ги вълнува – отношенията със Съюза след март 2019.
Стотици хиляди европейци може да не получат статут след Брекзит, предупреждават експерти
Трите въпроса от първия етап, които не търпяха отлагане според преговорящия от името на Брюксел Мишел Барние, бяха решени горе-долу така: скъпо, но не твърде унизително плащане за „развода”; базисен предварителен консенсус за границата с Ирландия, изразен в спорни понятия, които тепърва ще се дефинират във втория етап; лимитирана юрисдикция на Съда на ЕС върху европейските граждани на британска територия.
Юнкер за Брекзит: Постигнахме пробива, от който се нуждаехме
Тереза Мей можеше да изглежда почти стъпила на краката си след тези последни развития, ако не беше рискувала с размествания в кабинета в началото на януари.
Пренареждането, за което се говори от месеци, не изпълни нито очакването за повече свежест и компетентност в администрацията, нито създаде особено убедително впечатление, че премиерът контролира кабинета си. Един секретар отказа да се премести, друг не прие предложената му нова длъжност и повечето промени не бяха твърде значителни – предимно министри и висши чиновници (в Англия министър се равнява на ресорен зам.-министър у нас).
Сега пред Тереза Мей и нейния нов стар кабинет предстои много сложен втори етап на преговорите.
ЕС се опитва да пробута на Британия сделка, подобна на канадската, която да включва свободно движение на стоки, но не и на услуги, което е неприемливо за държава, чиято икономика зависи най-вече от услугите.
Освен това ЕК би искала да постави наказателни тарифи върху вноса на стоки, при производството на които смята, че Великобритания се опитва да я конкурира с ниски регулации.
Комисията има нещо като полуофициална доктрина, че Великобритания трябва да пострада максимално от излизането си. Много евродепутати споделят след срещи с Барние, че възможността да се издейства взаимно изгодна сделка е минимална. Брюксел предпочита да пострада, но да накара Лондон да пострада повече.
ЕС иска от Великобритания да плати за напускането си
Ако е съобразителна, Тереза Мей трябва да е готова за Брекзит без сделка. Това не е толкова лош вариант, колкото вероятно й се струва (тя все пак беше в кампанията за оставане) и реално погледното, може да се окаже по-добър от една лоша сделка. В този смисъл, Мей трябва да започне да превръща в политика поувяхналия си лозунг “никаква сделка е по-добре от лоша сделка”, като за начало може да назначи министър на “Брекзит без сделка” в кабинета на Дейвид Дейвис.
Излизане от ЕС без споразумение за търговия означава автоматично възприемане на правилата на Световната търговска организация. Това всъщност не е фатално, защото повечето тарифи (мита) според СТО са от порядъка на няколко процента, а едни от най-големите тарифи всъщност тежат върху стоки, които са важен износ за ЕС – 9,8% за автомобили и 18,5% за вино.
Британските фирми могат да приложат различни хитрости, които все още не се засичат от европейските данъчни, като например отклоняване на приходи - да внасят на изкуствено завишена цена, за да увеличат приходите си в държавата, от която произхожда стоката, докато ги намаляват в държавата, където се продава крайния продукт; с което де факто се избягват вносни мита.
Отделно от това, вносните мита на самата Великобритания, които досега отиваха в бюджета на ЕС, сега ще влизат в английския бюджет и могат да се използват за намаляване на данъците или субсидиране на износители, които страдат от излизането от Единния пазар.
Желанието на Европейската комисия да демонстрира сила и да накара Великобритания да си плати е разбираемо, макар че може да навреди на интересите на самите европейци. Съюзът обаче трябва да вземе предвид, че Великобритания не е в толкова слаба позиция, колкото изглежда и, ако бъдат притиснати до стената, британците може да изиграят последната си карта и просто да напуснат преговорите. Брюкселският блъф не може да продължи до края.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
