Чудното древно жито лимец

З�п първи път в Силистренска област се отглежда древното жито лимец. На 10 декара край дуловското село Секулово с това се занимава арендаторът Илия Николов.

Засега лимецът се отглежда само за семепроизводство и има вече заявки от Варненско. През миналата година пак за семепроизводство е отгледан един декар. Семената са взети от фермера от Рабово Петко Ангелов, преоткрил пшеницата, с която се хранели хората в древността. Не са правени опити в Секулово за производство на хляб или на други храни от лимеца.

Проучват се възможностите за разширяване на производството, защото се оказва, че в Добруджа лимецът дава по-високи добиви.

Идеята да се пренесе лимец и в Добруджа е на сина на арендатора - Николай Илиев- който на последните местни избори бе избран за кмет на Секулово.

Лимец е една от най-старите храни на човечеството. Той е житно растение от сем. Poaceae род Triticum, с видово име Triticum monococcum. В последно време, ведно с желанието на хората да се хранят правилно и да живеят здравословно, интересът към лимеца се възражда, пишат авторите на сайта limec.biz.

Пшеницата лимец (на немски Einkorn, на руски однозернянка; в превод и двете думи означават "еднозърнеста") може да бъде отнесена както към дивите видове пшеница, така и към домашните. Дивите и култивираните форми на растението се разглеждат като отделни видове или като подвидове на Triticum monococcum.

Лимецът е диплоиден вид на олющената пшеница, с твърда покривна люспа и плътно положени зърна. Култивираната форма се различава от дивата по това, че семената са по-големи и класовете остават цели при съзряването.

Лимецът е една от най-рано култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в регион на  Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр. в периода на т. нар. догрънчарски неолит.

Изследваните ДНКотпечатъци водят към предположението, че лимецът първоначално е култивиран близо до Карадаг - област в югоизточна Турция, където са намерени голям брой земеделски поселища от споменатата епоха.

В по-късни времена - през бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други култури, за да се сведе до днешното му състояние на реликт - полузабравено растение, почти без стопанско значение, отглеждано като регионален вид в Мароко, Турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция.

Доскоро по тези места той се е използвал за производство на булгур и като фураж за селскостопанските животни.

Лимецът е издръжливо растение. Може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (видът и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове.

Съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове.

Лимецът е силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Изключително богат е на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор. Той олицетворява напълно Хипократовата мечта храната да бъде лекарство, твърдят в сайта bilki.bg.

Учени казват, че  витамин Е играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомага функцията на половите жлези, а като добър антиоксидант спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали. Минералите от своя страна способстват за нормалното физиологично състояние на организма.

Интересен факт е, че съдържанието на цинк в лимеца, произведен в България, е с пъти по-голямо от това на лимеца, произведен в други страни. Високото съдържание на магнезий пък го прави изключително полезна храна за спортуващи хора и особено за страдащите от мускулни травми и разтягания. И не на последно място - този вид пшеница се оказва много по-поносим за хора, които иначе проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно.

Народната медицина препоръчва консумирането на лимец при колит, неврози, шипове, както и за повишаване на съпротивителните сили на организма.

Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хората, болни от цьолиакия - състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, той се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на лимеца - глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от цьолиакия хора.