Ремонтират големия адронен колайдер

Г�е �емият адронен колайдер край Женева спря работа за двегодишен ремонт, съобщи Би Би Си.

Най-голямото откритие, направено с ускорителя досега, беше Хигс бозонът.

Заради технически дефекти, които се появиха малко след първоначалното включване, инсталацията не е работила с пълната енергия, за която е проектирана. Програмата за ремонт и повишаване на капацитета би трябвало да позволи това да се реализира в края на 2014 г.

Лъчите в Големия адронен колайдер бяха спрени днес сутринта. Магнитите - 1734 на брой обаче ще се затоплят до стайна температура до събота. След това ще започне ремонтът.

Когато приключи ремонтът през ноември 2014 г., ускорителят ще може да достига енергия от 14 TeV при досегашните 8 TeV.

"Ускорителят и сега работи успешно, но само на половината от максималната енергия, тъй като това е най-безопасният начин за работа с магнитите в момента", заяви Тони Уейдбърг – физик от Университета в Оксфорд.

Проблемът досега беше във връзките между гигантските магнити, които насочват заредените частици по 27-километровия пръстен. Той се появи на осмия ден от пускането на лъчите.

Едновременно с ремонта ще бъдат усъвършенствани и четирите детектора, защитата на електрониката, дори вентилационната система.

Очаква се експериментите да бъдат подновени през февруари или март 2015 г.

Дори след последното научно откритие на Европейския център за ядрени изследвания край Женева (CERN.ch) - хигс бозона, с което беше "окомплектован" т.нар. стандартен модел във физиката, ние познаваме само 4% от Вселената.

Днес се опитваме да отговорим и на въпроса от какво се състои тъмната материя и каква е причината, поради която Вселената се разширява.

Това каза в интервю за Vesti.bg. доц. Леандър Литов, който оглавява Катедрата по атомна физика в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководи българския екип към ЦЕРН.

Той разказа за българския принос в дизайна на т.нар. адронен калориметър - една от основните подсистеми на детектора CMS.

"Можем да кажем, че той е практически изцяло български. Освен това половината от този детектор фактически беше произведен в България. Това, което е произведено в България, тежи 700 тона", отбеляза доц. Литов.