Горските пожари могат да бъдат причинени от водните капчици по растенията, фокусиращи като лупа интензивните слънчевите лъчи върху тях, предполагат учени.
Че насажденията не бива да се поливат в средата на деня, тъй като оросените листа изгарят за много фермери и градинари си е азбучна истина, която сега получава научен кредит.
Според биофизиците от университета "Етвеш" в Будапеща, които провели експерименти и използвали компютърни модели, за да проследят процеса, резултатите варират според типа на листата.
Пълните резултати от изследванията им
са публикувани в журнала New Phytologist.
Листа със здрава гладка повърхност, като например на клена, не обгаряли.
Малките власинки с восъчен налеп като на папрата обаче задържали капчиците над повърхността на листата. Създавайки ефекта на лупата, те причинявали значително изгаряне, макар и не до степен на пламване.
Учените се питат дали същият ефект би
могъл да предизвика самозапалване на
сухата растителност и да даде обяснение
(и още един потенциален виновник) за
унищожителните горски пожари.
Поне на теория, ако има концентрация на капчици върху повърхността на сух лист, силата на слънчевите лъчи би могла да го запали и да пламне пожар.
Трябва обаче да се има едно наум, тъй като се предполага, че водните капки би трябвало да се изпарят преди да се стигне до пламване, признават създателите на хипотезата.
Унгарските изследователите обаче предполагат, че при окосмената кожа може да се наблюдава подобен ефект, който причинява ускореното й изгаряне.Така както мъхестите листа са уязвими, и окосмената човешка кожа би трябвало да е застрашена, смятат те.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!