Ако сутрин преди да си измиете зъбите, включвате компютъра си, за да видите кой е писал на стената ви във "Фейсбук", а след работа отказвате на приятели да се видите, защото бързате да се приберете и да початите с виртуалните си познати, най-вероятно сте развили нездравословна зависимост към "Фейсбук".
Според последните данни от проучване на българо-датската компания "Комфо", специализирана в разработката на приложения за "Фейсбук", броят на българите, които ползват най-голямата социална мрежа у нас непрекъснато се увеличава и вече минал 2 млн. активни потребители.
Под активен потребител имаме предвид човек, който е влизал в профила си поне веднъж за последните 30 дни, коментира за БТА мениджърът на компанията Ивайло Христов.
Около половината от българските потребители влизат във "Фейсбук" всеки ден
или през ден, което е в унисон със световните нива.
Изследването показва още, че жените са по-активни от мъжете. Най-често проверяват профила си във "Фейсбук" хората на възраст между 25 и 34 години (31%), следвани от тези между 18-24 години (26%).
По 7% са активно влизащите в социалната мрежа във възрастовите граници 13-15 години и 45-54 години. Относително нисък остава делът на влизащите във "Фейсбук" в диапазона 55-64 години (3%).
Потребителите на "Фейсбук" принадлежат към няколко различни категории според нуждите, които удовлетворяват с ползването на мрежата, коментира за БТА доцент Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Някои влизат във "Фейсбук", гонейки професионални цели, за други е водещо поддържането на социални контакти като компенсация в ежедневието им. Трети
пасивно наблюдават профилите на другите, за да си "сверят часовника"
Няма общовалидна рецепта кога е настъпило пристрастяване. Като всяка друга зависимост и зависимостта към "Фейсбук" е на границата, която се преминава - когато виртуалните контакти напълно изместят реалните и станат предпочитани пред общуването лице в лице, смята Бакрачева.
Многобройните приложения и игри, които "Фейсбук" предлага като ферми, аквариуми, късметчета и др. изпълняват основната мисия на социалната мрежа - създават чувство за общност и сплотеност, т.е. помагат на хората да се почувстват желани участници в едно общество, въпреки че е виртуално.
Неудовлетворението в личен план нерядко кара човек да търси компенсация чрез виртуални контакти, основани на илюзорни представи.
Не "Фейсбук" е причината за разпадане на една връзка,
а потребността, която кара хората да прибягват до ползването на тази форма на виртуална комуникация, коментира Бакрачева.
Според нея, ако останат на това ниво, без да преминат офлайн, всички "забежки" остават в рамките на нереализираните желания и на фантазно проиграване на ситуации.
Тя е категорична, че "Фейсбук" не може да разбие една връзка, ако човек е щастлив в нея и се чувства емоционално стабилен.
Реална заплаха има, ако с помощта на виртуалната мрежа човек срещне партньор, който се окаже подходящ или поне така изглежда.
"Виртуалният контакт, за разлика от реалния, дава само частична информация, гласи коментарът на психолога. Когато седим зад екрана, ние се осланяме на прочетените думи и избрания поместен визуален материал.
Всичко останало остава скрито, а ние сами си доизграждаме образа на хората, с които общуваме във "Фейсбук".
Тя предупреждава, че често изграденият от нас образ не се припокрива с реалния.
За съжаление няма застраховка, че можем да уловим подвеждащите послания, казва Бакрачева.
Според нея социалната мрежа предлага
количество за сметка на качеството и задълбочеността на контакта
Бягството във "Фейсбук" е често срещана алтернатива на другите по-традиционни форми като гледане на телевизия например.
Все пак социалните мрежи са част от реалния живот, смята Бакрачева.
Ако се концентрираме върху ползата - издирване на изгубени приятели и познати, намиране на съмишленици, лесен и бърз достъп до информация, която ни е полезна, участие в различни инициативи, поддържане на много контакти, ползите са повече от очевидни.
И тук, накратко, важи общовалидното правило, че е важно да се спазва мярката.
