П редставете си някого, когото познавате добре. Вероятно лесно извиквате в съзнанието си неговото лице, усмивка или прическа. За някои хора обаче това е абсолютно невъзможно - колкото и да се опитват, в главата им никога не се появява ментална картина.
Когато заспят обаче, това състояние може рязко да се промени. Лицата и местата се появяват в сънищата им, въпреки че не могат да ги визуализират съзнателно през деня. Какво позволява на тези образи да възникнат по време на сън?
Загадката на афантазията
Неспособността за умишлено изобразяване на неща в съзнанието е известна като афантазия. Скорошно проучване, публикувано в научното списание Scientific Reports, изследва сънищата на хора с това състояние и установява, че връзката между будното въображение и сънуването варира значително при различните индивиди.
Изследователите се фокусират не само върху зрителните образи, но и върху звуците, миризмите, вкусовете, допира, усещането за движение и вътрешния глас (чуването на думи в собственото съзнание).
People who can't picture a face at will may still experience something surprising when they fall asleep. Learn more: https://t.co/KErZlC3eGj https://t.co/pw6prlTmkd
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 1, 2026
Резултатите показват интригуваща картина:
Някои хора споделят, че изпитват сходни сетивни преживявания както докато сънуват, така и когато си представят неща в будно състояние.
Други пък съобщават за усещания в сънищата си, които никога не могат умишлено да извикат през деня.
Сред самите изследователи има лични мотиви за проучването. Двама от тях - Дерек Арнолд и Лорен Бойер от Университета на Куинсланд в Австралия, живеят с афантазия. Сънищата им обаче не си причат: Арнолд може да си представя звуци, а Бойер - усещания за допир, но нито един от тях не може доброволно да формира умствени картини.
Какво показват данните от анкетите?
Работейки заедно с Мерлин Монзел от Университета в Бон, Германия, учените анализират отговорите на 205 души в онлайн въпросник. Въз основа на оценките за визуално въображение участниците са разделени на две групи - 84 в групата с афантазия и 121 в сравнителна контролна група.
Данните разкриват изненадващи детайли:
В групата с афантазия 46% споделят, че винаги имат визуални преживявания в сънищата си. Около 8% твърдят, че никога нямат такива.
Изследователите не откриват доказателства, че по-силното будно визуално въображение води до по-често визуално сънуване.
Връзките са по-ясни по отношение на звуците и вътрешния глас - хората, които ги съобщават по-често в сънищата си, обикновено ги използват по-често и в ежедневието (например на ум репетират разговори преди среща).
Защо се получава така?
Все още е загадка защо дадено сетивно усещане е достъпно по време на сън, но не и по поискване в будно състояние. Едно от възможните обяснения е свързано с начина, по който мозъчните региони, отговорни за въображението, си взаимодействат. Учените предполагат, че затрудненията в координацията на тази активност може да продължат по време на сън при едни хора, докато при други се променят.
Тъй като настоящото проучване не е измервало мозъчната активност в реално време, тази хипотеза все още очаква своето категорично научно доказателство. Бъдещи изследвания на съня, съчетани с мониторинг на мозъчните вълни, със сигурност ще хвърлят още по-голяма светлина върху този завладяващ феномен на човешкия ум.
