М нозина вярват, че могат лесно да разпознаят лъжа и се гордеят със способността си да "четат" хората. Но ново изследване на Университета на Британска Колумбия (UBC) показва, че разкриването на измамата е много по-трудно, отколкото си мислим.
Изследването на професор Лиан тен Бринке доказва, че няма нито едно поведение или изражение на лицето, което надеждно да издава лъжа. Нейното последно проучване, публикувано в списанието Law and Human Behavior, поставя под въпрос разпространените представи за това как се проявява измамата.
"Въпреки че лъжата е повсеместно явление, хората са слаби в откриването ѝ. Точността при разпознаването на лъжа от необучени хора е около 54 процента", казва тен Бринке.
Why It's So Hard to Spot a Liar https://t.co/5gAjpjfgrK
— Tuck The Frumpers (@realTuckFrumper) August 22, 2025
В предишно свое изследване от 2012 г. тя идентифицира четири поведенчески признака, които заедно могат да предскажат истинността на дадено твърдение с висока точност:
- по-малко използвани думи,
- употреба на неопределен език ("може би", "предполагам"),
- повдигнати вежди и усмивка.
Тези фактори бяха установени чрез анализ на телевизионни обръщения на хора, чиито близки са били обявени за изчезнали. В някои случаи впоследствие се оказало, че именно те са извършили убийството и са лъгали пред камерите.
В новото си проучване тен Бринке тества дали същите сигнали могат да послужат за разкриване на измами в подобни обстоятелства. "В предишното изследване комбинирахме анализ на речта и кодиране на лицеви изражения. Установихме, че признаци като повдигната вежда, усмивка, по-малко думи и повече неопределен език могат да предскажат истинността с до 90 процента точност", обяснява тя. Според нея именно съчетанието на множество сигнали, а не един-единствен белег, дава най-големи шансове за разкриване на лъжа.
"Силно мотивираните лъжци често се стараят толкова много да изглеждат убедителни, че всъщност издават още повече признаци на измама. В различни ситуации силните емоции също затрудняват прикриването или фалшифицирането на чувства", допълва тя.
Резултатите от новия анализ обаче се оказват смесени - някои от поведенческите признаци се повтарят, други не. В крайна сметка моделът не успява да предскаже лъжата с по-голяма точност от случайното познаване, което показва колко сложно е откриването на измамата и колко трудно е да се приложи единен поведенчески модел.
Клиничният психолог д-р Саманта Родман Уайтън коментира пред Newsweek, че причината може да е в самата човешка природа. "Това е еволюционно заложено. Да вярваме един на друг и да работим заедно е начинът, по който сме оцелели като вид. Доверието е адаптивно и здравословно, то ни позволява да функционираме в отношенията, семействата и общностите си", казва тя.
Разкриването на лъжа обаче може да има тежки емоционални последици. "Когато някой излъже, това е неочаквано и разклаща представата ни, че светът е по същество добро място. Затова, когато измамата излезе наяве, тя може да бъде изключително травмираща. Това предателство може да промени цялостния ви мироглед и да ви направи по-недоверчиви към другите в бъдеще", допълва психологът.
