Жените, които избраха да бъдат мъже: Историята на бурнешите в Албания

В Северна Албания съществува уникална социална практика, която разбива стереотипите за пола и ролите в обществото. В тези изолирани региони живеят жени, избрали да живеят като мъже, за да избегнат ограничителните норми на патриархалната система. Те носят мъжки дрехи, подстригват косата си късо, вършат физически труд и понякога дори използват мъжки имена. 

Даяна (името е променено) е един от последните примери за така наречените бурнеши — заклети девици, които избират да живеят като мъже. Бурнешата разказва историята си пред The Guardian със смесица от забавление и възмущение.

Преди години италиански граничен полицай озадачено я е разпитвал защо паспортът ѝ е на жена, а пред него седи старец с дълбок глас и къса сребриста коса. 

Накрая служителят е казал: "Има проблем; това е паспорт на жена, а вие сте мъж."

Объркването е разбираемо.

Photos of Albanian ... - http://t.co/n0zrpcWI2u - #Albania #AlbanianWomen #Burnesha #Burneshas #Fullpage pic.twitter.com/0J1vTV2PcE

— CreativZone (@CreativZone) February 3, 2015

За разлика от транссексуализма, мотивите на бурнешите са социални, а не свързани с полова ориентация или физически промени.Тази практика е най-разпространена в Албания, но достига и до Черна гора и Косово. Терминът произлиза от "burra", албанската дума за "човек".

„Знам за тъжен случай", спомня си Даяна. „Млада жена се влюби в мъж, но семейството ѝ я беше обещало на друг. Единственият начин да избегне брака беше да стане бурнеша."

Преди няколко десетилетия уредените бракове били обичайни в Албания, а жените са били смятани за собственост на съпрузите си. Много от тях са нямали право да вършат физическа работа, да ругаят, да пушат, да участват в политиката на населеното си място или да се развеждат.

Отказът на уреден брак често се приемал за обида, водеща до насилие между семействата и безкрайни кръвни вражди, определяни от кодекса на честта Канун от 15-ти век. Обетът за целомъдрие е бил начин годежът да се разтрогне без да предизвика конфликт. 

"Лично аз направих този избор, за да имам повече свобода", сподели Даяна.

Даяна е на 17 години, когато решава да стане бурнеша. Вече старец, той (както Даяна избира да се нарича) редовно плува в студената, сива Адриатика, видима от прозореца на кафенето на пристанището в Драч, където е сред редовните клиенти. 

„Роден съм в планината на север, след смъртта на брат ми", обяснява той. Майка му е от Косово, баща му е офицер от албанската армия, разположен в Тропое, когато се ражда Даяна. Момиченцето прекарва първите девет години от живота си в този малък град на границата с днешно Косово.

Още тогава тя се чувствала като момче. „Баща ми винаги се е отнасял с мен като с момче. До известна степен заех мястото на по-големия си брат, който почина преди да се родя. И в себе си се чувствах като момче", казва Даяна.

Когато пораснала, Даяна заявила на баща си, че иска да стане заклята девица и че решението ѝе окончателно. Не приела „не" за отговор.

Още като младо момиче, на седем години, Даяна започва да пуши лула — дългата албанска лула. В онези дни пушенето било привилегия на мъжете.

"Привилегия за мъжете ... и жените като мен", заяви Стана Церович, бурнеша от Черна гора. 

Тя живее в къщата, в която е родена, край село Тусина, в Северна Черна гора. В планините раждането на момче било възприемано като благословия, а фактът, че Церович не била момче, се смятал за нещастие. За разлика от Даяна, тя винаги се е наричала жена.

"Обичах баща си много, наистина много", каза тя.. "Когато бях много малка, когато се връщаше от полето или пазара, вземах стол и сядах до него." Сестрите ѝ се омъжили, но тя не искала да напусне баща си и къщата му. Не искала да приема заповеди от друг мъж, нито от някоя свекърва. Така тя избрала безбрачието и станала вирджина (девица на черногорския диалект на сърбохърватския). Всички били изненадани, защото била хубава жена.

Така тя живеела живота на мъж, на открито в полето, с добитъка, презряла женската работа на закрито. Никой от младите мъже, с които се срещала, не я привлякъл.

Подобно на Церович, Даяна няма деца. Никога не се е омъжила.

„Кой би се осмелил да ме докосне?", шегува се той. Никога не е съжалявал за избора си.

Можи би ако беше роден в друга държава, по друго време, при различен режим,  щеше да направи различен избор.

"Бях достатъчно привлекателна, за да бъда филмова звезда в Холивуд!" Даяна каза.

Но какъв е смисълът да се чудим за това сега, добави той.

Даяна се пенсионира след кариера като митничар на пристанището в Драч. Той прекарва времето си в рисуване, правене на снимки и колоездене из града. Като мъж той има право да играе роля в групите за помирение, създадени за семейства, въвлечени в кръвни вражди в региона.

Той също се радва на известен престиж сред семейството и приятелите си.

"Аз съм мъжът на семейството", хвали се той, макар че всъщност има двама братя. Когато една от сестрите му искаше да се омъжи за италианец, Даяна прекоси Адриатика, за да провери годеника си и семейството му, преди да даде съгласието си. Предпочита компанията на мъжете.

"Да, облечен съм като мъж, станах бурнеша, но винаги съм се борил жените да имат същите права като мъжете", казва той, описвайки различните си "борби": за да могат жените да карат таксита, за приятелите му да позволят на жените и дъщерите си по-голяма свобода.

„В днешно време жените имат повече свобода. Не е необходимо да стават бурнеши, за да избягат от състоянието си", казва той.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase