Б роят на вярващите християни в Германия спада рязко и много църкви се оказват непотребни, съобщи Deutsche Welle.
Каква е съдбата на тези храмове?
Католическата църква го нарича „профанация“ - когато празнично осветеният Божи дом сменя предназначението си и престава да бъде църква. Примерите в Германия не са малко – тъй като броят на енориашите спада рязко. Само през 2024 година двете големи църкви – католическата и протестантската – са загубили поради излизане от общността или смъртни случаи над един милион християни. В момента само 46 процента от германците принадлежат към някоя от двете големи църкви, докато 30 години по-рано този дял е бил почти 69 процента.
Затова и предназначението на църквите се променя – става дума за стотици затворени католически и протестантски храмове, над 600 в периода от 2000 до 2024 година.
Каква е съдбата на бившите храмове?
В някои градове, особено в Берлин, разрастващите се православни общности поемат бившите католически или протестантски църкви. Но това е изключение. Те много по-често се продават, като нерядко след това тези храмове биват събаряни.
Все повече стават и случаите на коренна промяна в предназначението на сградата. В бивша църква в град Юлих, намиращ се между Кьолн и Аахен, днес се продават велосипеди. Собственикът на магазина Томас Йолерс се установил там, след като от църковната общност дошли при него да го питат може ли да си представи да продава велосипедите си в църква. Самият той навремето бил кръстен там, многократно е посещавал службите, а сега прекарва още повече време в някогашния храм.
Във Ветринген северно от Мюнстер в една бивша манастирска църква се играе футбол, в друга край Клеве – бокс. В някогашните храмове има и кръчми, библиотеки и книжарници. Цели манастирски комплекси пък се превръщат в хотелски – какъвто случай има близо до Дюселдорф. Във времената на недостиг на жилища все по-често се случва и бивши църкви да бъдат преустроени в жилищни сгради – например в Берлин, Росток, Трир, Кьолн или Вупертал.
Какво е да живееш над олтар
Александра Шрьодер живее в една такава преустроена църква в Есен. „За мен не е никакъв проблем това, че живея над олтар“, посочва пред ДВ жената. За нея и семейството ѝ навремето просто било удобно да намерят жилище с много спални и добри училища наблизо. Това било решаващо.
Един етаж по-надолу има физиотерапевтичен кабинет. Ръководителката му Джесика Гюнтер разказва, че търсейки ново място случайно попаднала на преустроената сграда. Чувството да работиш на такова място било „хубаво и спокойно“, обяснява Гюнтер. Тя знае, че стъпалата в кабинета ѝ навремето са водели към олтара, но не иска да преувеличава това.
За пациента ѝ Шефан Хебенщрайт това обаче не е без значение – след като е израз на вярата е и това да помагаш на хората, които имат нужда. И щом сградата вече не е църква, използването ѝ като детска градина или пък физиотерапевтичен кабинет на практика е именно това – оказване на помощ.
Църквите могат да продължат да служат на хората
Специалистът по история на изкуството Клаус-Мартин Бресгот заедно със студентите си в момента прави изследвания в един от големите изоставени протестантски храмове в Берлин – от църквата „Свети Стефан“ вече просто няма нужда. Тя била твърде голяма още при строителството в началото на 20-и век, а днес е затворена и има нужда от саниране, защото вътре не е безопасно да се влиза дори и със защитна каска.
Бресгот и студентите му проучват не само сградата, но и настроенията на хората във Вединг - известен проблемен квартал в Берлин. Така се изяснява, че на тях им липсва обществено пространство, възможности за събирания, място за спорт или култура. Специалистът по история на изкуството е убеден, че църквата ще може и в бъдеще да служи на обществото. „Не бива да се отказваме лесно“, категоричен е той.
