14

Точно преди една година, заедно с делегация от журналисти от цял свят посетих Саудитска Арабия. Главната цел беше отразяването на ежегодното поклонение хадж, което се извършва в Мека и Медина, но също така бяха осъществени редица срещи с официални лица, включително с крал Салман и принц Мохамад бин Салман. Информацията за самото пътуване и онова, което видяхме с колегите от няколко държави, публикувах във Vesti.bg. Но отвъд статиите имаше няколко теми, които останаха на ниво разговори, а записките по тях пазех за книгата, която подготвям, свързана с политиката в Близкия изток от последните години. Изчезването в Истанбул на саудитския журналист и арабски интелектуалец – Джамал Хашоги – ме накара да разгледам онова, което съм си водил като бележки от срещите и да споделя част от информацията тук, защото случаят с Хашоги ще има сериозни геополитически последици.

Джамал Хашоги е известно име не само в арабския свят, но и далеч извън него. Неговите коментари получиха международна видимост, след като получи място като коментатор в американското издание The Washington Post. Именно от страниците на вестника Хашоги най-яростно критикува престолонаследника Мохамад бин Салман. Хашоги никога не е бил критик на саудитската държава и кралска власт, дори напротив – той например поддържа идеята за блокада над Катар или участието на Рияд в потушаването на антиправителствените протести в Бахрейн. Личната критика и вражда с Мохамад бин Салман обаче е нещо съвсем различно и най-вероятно тя доведе до изчезването му.

Джамал Хашоги е известен и като един от журналистите, прекарали най-дълго време с Осама бин Ладен. Като кореспондент години наред Хашоги изучава Бин Ладен, което критиците му използват, за да го набедят, че има връзки с Ал Кайда. Това отдавна е доказано, че няма общо с истината, но днес тезата отново се разпространява като част от кампанията срещу него, разгръщаща се на фона на новините за изчезването му. Няма спор, че е отразявал развитието на Ал Кайда и нейният лидер, но може да се каже, че работата му като репортер е една от причините днес да имаме толкова добра информация за вътрешните дейности на групировката.

Противниците на Хашоги го определят и като привърженик на Мюсюлмански братя – той наистина е симпатизирал на движението, но през годините става откровен либерал и към момента на изчезването си той е далеч от всякакви коментари или позиции, които поддържат дейността на Братята. Мюсюлмански братя, обаче, са считани за вражеска сила от Саудитска Арабия и са преследвани усърдно, ето защо днес Хашоги открито е наричан „ихуан“ – арабската дума за Братство, станала нарицателна заради Мюсюлмански братя, и с което се цели злепоставянето му.

Джамал Хашоги напусна Саудитска Арабия през септември 2017 – малко, след като нашата делегация беше посетила кралството и беше провела разговорите си с Мохамад бин Салман и неговите министри. В двореца на краля в Мека присъстваха няколко делегации, като най-големите бяха на Китай и Русия. Малко по-рано китайците бяха сключили важни сделки със Саудитска Арабия на стойност милиарди долари. Руснаците също имаха интереси в кралството, подготвяйки почвата за бъдещата визита на крал Салман в Москва. Именно в двореца бяха проведени първите разговори за сключване на споразумения между Кремъл и Рияд.

Другото важно събитие, на което станахме свидетели, беше неофициалното коронясване на принц Мохамад бин Салман. Баща му, кралят, изнесе реч, която даде да се разбере, че е ясно кой ще го наследи след смъртта или оттеглянето му, и затвърди предположенията, които си правеха световни анализатори. Мохамад бин Салман е енергичен и амбициозен, което според администрацията в кралството е това, от което се нуждае държавата в момента.

Принцът вече беше станал известен – не с Визия 2030, която се смята за най-мащабната икономическа и социална платформа за промяна в саудитската история, а с намесата на саудитската армия във войната в Йемен. Именно заради това участие Мохамад бин Салман получаваше най-много критики, още повече, след като няколко въздушни удара на саудитските самолети, причиниха смъртта на цивилни.

Но дотогава Мохамад бин Салман все пак беше считан за реформатор и защитник на промяната, включително с допускането на жените в обществения живот на кралството и най-вече заради увеличаването на личните свободи. Медиите са една от сферите, в които принцът искаше да види промяна и именно преди година бяха засилени както саудитските издания, така и PR кампанията за промяна на имиджа на кралството.

Джамал Хашоги е една от причините Мохамад бин Салман да засегне темата за свободата на медиите. Безспорно Хашоги е един от най-видните арабски интелектуалци, а последователите му в социалните мрежи са милиони. Макар да имаше и преди проблеми с властите, до момента, в който той не започна критики към престолонаследника, той все пак имаше свободата да публикува и най-вече да живее спокойно в Саудитска Арабия. Когато напусна дома си през септември миналата година, Хашоги вече беше неофициално обявен за персона нон грата заради критиката си към политиките на принца, включително за участието на Саудитска Арабия във войната в Йемен. Някъде в този момент Мохамад бин Салман е взел решението, което го превръща от обещаващ реформатор в новия Кадафи.

Сваленият либийски лидер беше известен с атаките си срещу дисиденти и критични дисиденти, живеещи в изгнание и затова днес анализатори обвързват Мохамад бин Салман с неговия образ. Докато детайлите около разследването тепърва ще излизат, случаят с Хашоги има отражение върху поне три теми: отношенията между Саудитска Арабия и Турция, отношенията между Саудитска Арабия и САЩ, и съдбата на десетки други критици, дисиденти и противници, не само на кралството, но и като цяло на авторитарни режими.

Разследването, което продължава в момента, е водени от турската полиция, тъй като Хашоги изчезна при посещение на саудитското консулство в Истанбул. Той е трябвало да уреди документи, свързани с очакваната му женитба с годеницата му, която е гражданка на Турция. Турция, която от години има обтегнати отношения със Саудитска Арабия, отправи обвинения към саудитски дипломати, че са участвали в покушението и вероятното убийство на саудитския журналист. Макар още не всички детайли да са налице, саудитците трябваше да пратят специална делегация в Анкара тези дни, за да води разговори директно с най-висшите турски официални лица. Предвид, че Турция е основен партньор и съюзник на Катар, който пък е подложен на саудитска блокада от година насам, за Рияд е особено важно турците да бъдат на негова страна. Засега обаче разривът между двете регионални сили се увеличава и като лош знак към саудитците, Анкара освободи задържания преди време американски пастор Андрю Брънсън. Освобождаването му се счита за жест към Тръмп, който наложи санкции върху Турция заради задържането на пастора. Посланието е ясно: ние освобождаваме и нормализираме отношения с вас, но вие ни помагате срещу Саудитска Арабия.

САЩ се оказаха страна по случая с Хашоги най-малкото, защото той беше автор в едно от най-видните американски издания. Турската полиция предаде на САЩ част от записите, на които се твърди, че се чува ясно планът на саудитски служители относно Хашоги. Тръмп, обаче, има много добри отношения със Саудитска Арабия, като именно кралството беше първата му чуждестранна визита. Един от съветниците на Тръмп, Джаред Къшнър също има сериозна обвързаност лично с Мохамад бин Салман, а американските военни сили подкрепят саудитската армия в Йемен. В момента политици в САЩ упражняват натиск върху президента да предприеме действия, които биха отчуждили САЩ от Саудитска Арабия, които са един от най-старите им съюзници и търговски партньори в Близкия изток. Дали Тръмп ще бъде критичен към Мохамад бин Салман, точно, когато търси увеличаване на натиска върху Иран, не е ясно и анализатори изразяват скептицизъм с право – все пак първото изказване на Тръмп по случая с Хашоги беше, че няма за що да се намесват, след като журналистът не е дори американски гражданин.

И на трето, но не последно място, изчезването на Джамал Хашоги хвърля сянка върху цялата международна система. Неговият случай, изчезването в Китай на шефа на Интерпол и опитите за атаки на Иран по базирани в Европа критици, оправят въпроси дали опонентите на авторитарни режими могат да се чувстват в безопасност. Тази тема е особено важна за сирийците, които са обект на преследване от режима на Асад и се задава въпросът дали наистина може да има реформи в арабските правителства.

Изчезналият журналист вероятно е убит в Истанбул

Саудитският крал смени наследника си

Борба за власт между принцове в Саудитска Арабия

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.