П рез 2008 г. жена на име Хедвига Голик е намерена мъртва в апартамента си в Загреб, Хърватия. Случаят обаче се оказва безпрецедентен – жената е починала още през 60-те години на миналия век, без никой да забележи отсъствието ѝ в продължение на повече от 40 години.
Мумифицираните ѝ останки лежали на леглото, завити с одеяла, пред самия телевизор. Наблизо, върху масичката, чаша чай събирала прах – точно там, където вероятно я е оставила в последните си мигове.
За криминалистите смъртта на Хедвига Голик се превръща в пълна мистерия. Какво точно се е случило с уединената медицинска сестра? И как е възможно никой да не потърси жената в продължение на цели 42 години?
- Потайният живот на Хедвига Голик
За ранните години на Хедвига Голик се знае малко. Според хърватските медии тя е родена през 1924 г. в град Риека (който по това време е част от Свободната държава Фиуме под италиански контрол).
Като зряла жена тя работи като медицинска сестра в здравния център „Трешневка“ в Загреб (тогава в пределите на Социалистическа федеративна република Югославия) и заживява в едностайно таванско жилище на улица „Медвешчак“ 77. Според хърватски информационни източници апартаментът ѝ е преотстъпен от неин бивш партньор, който пък го получил като възнаграждение за участието си в строежа на сградата.
Хедвига Голик се нанася в имота през 1961 г. Не е ясно какво е довело до раздялата с приятеля ѝ, но тя заживява напълно сама. Изглежда жената е прекъснала връзка и с роднините си – според слуховете тя и сестра ѝ се скарали жестоко и спрели да общуват.
Въпреки потайния си начин на живот обаче, Хедвига Голик оставя траен спомен у своите съседи.
- Странната съседка от улица „Медвешчак“ 77
Макар че живеела в изолираното таванско помещение, много от обитателите на четириетажната сграда я познавали. Някои я описвали като изключително затворена, а други – като психически нестабилна. Жителите на кооперацията си спомняли, че Голик често крещяла без причина, а веднъж дори била забелязана да тича уплашено по улицата. Заради непредсказуемото ѝ поведение част от хората подозирали, че страда от шизофрения.
Една от съседките, Катица Царич, по-късно споделя пред местните медии, че Голик почти не излизала от дома си. Вместо това тя прилагала странен метод за пазаруване: „Оставяше ми торбичка с пари и бележка с нещата, които трябва да ѝ купя от магазина“.
Вместо обаче да приеме покупките лично, Царич ги поставяла в кофа, която Голик изтегляла обратно до тавана с помощта на въже. Поради тази причина съседите практически не я виждали.
Към средата на 60-те години хората в сградата останали с впечатлението, че Хедвига планира да се премести. Говорело се, че е станала член на „Свидетелите на Йехова“ и че възнамерява да заживее в затворена религиозна общност.
За последен път тя е видяна жива през 1966 г. През 1973 г. съседи най-накрая подават сигнал в полицията за изчезването ѝ, но никой така и не предприема сериозно разследване. Истината излиза наяве чак десетилетия по-късно.
- Откриването на тялото
През следващите четиридесет години картата на Европа се преначертава. През 1991 г. Хърватия обявява независимост от Югославия. През цялото това време обаче таванското помещение на улица „Медвешчак“ 77 остава напълно недокоснато. До май 2008 г.
По това време започва мащабна процедура по преструктуриране на собствеността в сградата. За да разрешат въпроса с изоставения таван, трима представители на етажната собственост най-накрая разбиват входната врата.
Вътре ги посреща ужасяваща гледка. Голик лежала в леглото, завита с одеяла право срещу телевизора, а до нея стояла празната, хванала дебел слой прах чаша. Всичко изглеждало така, сякаш жената просто е седнала да пие чай, пуснала е телевизора и е издъхнала.
- Но как е възможно никой да не усети нищо?
При обичайни обстоятелства разлагащото се тяло отделя силна миризма в продължение на месеци. Ако Голик обаче е починала през зимата, процесът е бил по-бавен, особено при отворени прозорци – каквито са били намерени в стаята ѝ.
Освен това останалите наематели били разколебани да влизат или да разбиват жилището заради бележка, поставена на вратата. Тя гласяла: „Въз основа на Закона за жилищното наследство, Х. Голик е оставена без имущество и наследство. До уреждане на правото на собственост, наемателите нямат право да се разпореждат с апартамента. Всеки опит за влизане е престъпление“.
По-късно се оказва, че въпросната бележка е била сложена едва през 1998 г. и не е била официален документ, а по-скоро резултат от имотни спорове между съседите.
А какво се случва със сметките за комунални услуги? Хърватските медии разкриват, че сметките за електроенергия на Голик са били плащани автоматично от фонда на първоначалния архитект на сградата, който починал едва три месеца преди тялото да бъде намерено.
Официалното заключение на експертите е, че Хедвига Голик е починала от естествена смърт около 1966 г. Поради напредналата мумификация обаче точната причина за смъртта така и не е установена. Единственото сигурно нещо е, че кончината ѝ е останала скрита от света в продължение на десетилетия, а покритият с паяжини апартамент е запечатал времето като истинска гробница.
- Тъжното наследство на Хедвига Голик
Днес никой не може да каже с точност какви са били последните мигове на Хедвига Голик. Голямата загадка обаче не е медицинска, а социална – как едно тяло остава неоткрито повече от 40 години?
В крайна сметка Голик е била просто една самотна жена, избрала изолацията. Затворена, емоционално нестабилна и отчуждена от близките си, целият ѝ свят се е свивал в рамките на едно малко таванско помещение. Там е живяла и там е посрещнала края си. В сърцето на оживения и шумен Загреб никой не е забелязал, че един човек просто е изчезнал.
Историята ѝ бързо обиколи световните медии и провокира вълна от неудобни въпроси: „Как е възможно някой да умре в гъсто населен градски блок и никой да не разбере за това в продължение на десетилетия?“. Случаят с Голик е болезнено отражение на това как рухването на социалните връзки в съвременното общество позволява на най-незабележимите хора просто да пропаднат през пукнатините на системата.
И докато в интернет пространството все още се тиражират конспиративни теории за алчни съседи, имотни измами и дори за „перфектното убийство“, истината вероятно е много по-страшна и прозаична. Тялото на Хедвига Голик е лежало забравено в продължение на 42 години не заради зловещ заговор, а заради чисто, хладно и абсолютно човешко безразличие.
