Давиха ме във вода, окачваха ме да вися на вратата на помещението, в което бях държан и бях подлаган на унижения, разказва пред в. "Таймс" Питър Мур, единственият оцелял след най-продължителната заложническа криза в британската история през последите 20 години.
Мур е програмист, който беше отвлечен с още четирима британци (негови охранители) през 2007 г. в иракската столица Багдад от шиитски бойци. Той беше държан в плен 31 месеца и беше освободен през декември 2009 г., след като американската армия се съгласи да освободи пленен шиитски духовник.
Други трима от заложниците - Джейсън Суиндълхърст, Джейсън Кресуел и Алек Маклахлан бяха убити, а четвъртият - Алън Макменъми, е смятан за мъртъв, въпреки че тялото му не е открито.
39-годишният Мур проговаря пред медиите за пръв път след освобождаването си,
за да разкаже за ужасите на пленничеството.
Първоначално всички били държани заедно, но скоро били разделени. Мур и Алън Макменъми били приковани заедно близо пет месеца в малка стая. Известно време си отвличали вниманието като правили фигурки от парченца пластичен експлозив, които били разпръснати по килима около тях.
Разделили ги през септември 2007 г.
Мур споделя, че месеци наред е бил подлаган на изтезания от похитителите.
Някои от стражите го карали
да лежи със седмици на една постелка,
изправяйки се само за да се храни или да използва тоалетна три пъти дневно. Други били по-любезни и му разрешавали да гледа телевизия или отпускали малко веригата, с която бил прикован, за да може да се разтъпче.
За да убие времето и да поддържа ума си, той броял точките върху едно перде или си представял, че дупките в боята на стената са мрежата на метро и избира как да стигне от една до друга станция с най-малко прекачвания.
Похитителите му го мислели за офицер от военното разузнаване, а охранителите му – за американски войници, затова го разпитвали с часове.
"Сложиха ми белезници, с ръцете на гърба, изправиха ме на стол до вратата, поставиха ръцете ми отгоре на вратата... и изритаха стола. Беше доста болезнено", казва той, описвайки част от мъченията.
При друг случай похитителите му опрели оръжие до главата и дръпнали спусъка, като в същото време изстреляли с друго оръжие. "Спомням си, че си помислих: мъртъв съм. Не е толкова зле. Не боли толкова. А после се връщам към реалността, разбирам, че съм с белезници и превръзка на очите. Чувам как някой се смее", разказва Мур.
Това била само
една от многото псевдоекзекуции,
на които бил подложен.
Британецът споделя, че се е страхувал да не умре от болест, след като получил тежка диария и повръщане, докато бил прикован месеци наред за метална решетка на прозорец в къщата, в която бил държан.
Той отрича твърденията, че бил държан в Иран като част от заговор, организиран от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, и заявява, че
иракското правителство е било замесено в отвличането му.
Мур казва, че е разбрал за още двама чужденци- заложници, намирали се в плен близо до мястото, където бил той, но не знае какво е станало с тях.
Положението му започнало да се подобрява към края на 2008 г., когато бил преместен в самостоятелна стая без пазачи и със сателитна телевизия. Било му разрешено и да тренира по час и половина на ден. Тогава обаче Мур започнал да подозира, че останалите четирима са мъртви.
Телата на трима от тях били върнати на британското посолство в Багдад след освобождаването на няколко шиитски затворници.
Сутринта на 30 декември 2009 г. Мур бил разменен за свободата на шиитски духовник, пленен от британската армия, но държан от американските военни сили.
Тогава си мислел, че го водят на разстрел и повярвал, че е свободен, едва когато бил отведен в посолството.
