Проучванията за отношението на потребителите към една или друга стока или услуга обикновено се правят, за да се подобри нейното качество. Те обаче са малко неуместни, когато се измерва качеството на смъртта, пише сп. "Икономист".
В проучване на Economist Intelligence Unit по поръчка на фондация "Лийн" са класирани 40 предимно богати държави според това колко добре се грижат за умиращите в тях.
Класацията се оглавява от Великобритания. Въпреки всичките недостатъци на британската здравна система, лекарите като цяло са искрени, когато дават прогнози.
Неизлечимо болните получават много обезболяващи, а добре уредена мрежа от хосписи се грижи за хората, на които скоро предстои да си отидат от този свят, въпреки че едва 4% от смъртните случаи стават в тях.
По подобни причини високо в класацията се нареждат и Австралия и Нова Зеландия.
Някои държави като Дания и Финландия, които обикновено изпреварват Великобритания по индекс за развитие, се представят по-слабо по "качество на смъртта".
Те се съсредоточават повече върху нейното предотвратяване, възприемайки я като неуспех на здравната система, вместо върху това да помагат на хората да умират без болка, неудобство и стрес.
Америка се представя зле заради правилото на здравноосигурителните компании да плащат пари за лекарства, облекчаващи страданията само ако пациентът се откаже от медикаментите за лечение.
Докладът съчетава категорични статистически данни, като продължителността на живота и съотношението между средствата за здравеопазване с БВП, и относителна преценка за други индикатори.
Един от тях е степента на обществена запознатост с наличието на хосписи. Също така се отчита дали страната има официална политика или законодателство за грижа за нелечимо болните (само седем от 40-те държави имат).
Бразилия, Китай, Индия и Русия, четирите най-големи развиващи се икономики, са струпани в дъното на таблицата.
Техните здравни системи все още не вземат под особено внимание идеята за осигуряване на достойна смърт.
Няколко хосписи в Санкт Петербург в Русия и Керала в Индия представляват щастливи изключения.
Авторите на доклада приписват това на културни фактори и бюрокрацията. В Китай например да се обсъжда смъртта е табу.
