С ветът отново насочи поглед към Африка, след като през май в Демократична република Конго беше обявено ново огнище на ебола. Световната здравна организация предупреди, че разпространението на вируса е „сериозен международен риск“, а броят на случаите нараства тревожно бързо.
По данни на Google Trends за последните три месеца интересът към търсенията на тема "ебола" ударно нарастват към края на месец май, точно след като СЗО започна да отправя предупреждения във връзка с огнището в ДР Конго.
По региони пък търсачката ни показва, че най-много са се интересували в Уганда, Конго, Руанда, Чехия и Кения. Което е показателно за това, че смъртоносният вирус изглежда доста далечен както на европейците, така и на останалата част от хората по света, особено онези, далеч от Африка.
По последни данни на СЗО има десетки потвърдени жертви и стотици хора под наблюдение, като особено тревожен е фактът, че става дума за щама Bundibugyo – разновидност на вируса, за която към момента няма широко достъпна и одобрена ваксина. Международни експерти предупреждават, че рискът от разпространение в съседни държави остава висок заради интензивното движение на хора и слабия здравен контрол в региона.
Ситуацията се усложнява от въоръжени конфликти, недостиг на медицински ресурси и дълбоко недоверие към властите. В някои райони медицински екипи дори са били нападани, а местни жители отказват да сътрудничат на здравните власти от страх и дезинформация.
И докато думата „ебола“ звучи като нещо далечно за Европа, учените са категорични - светът живее в епоха, в която нови и стари вируси могат да се разпространяват много по-бързо от всякога.
Какво представлява ебола
Ебола е тежко вирусно заболяване, което причинява висока температура, силна отпадналост, вътрешни кръвоизливи, органна недостатъчност и често смърт. Вирусът принадлежи към семейството Filoviridae и се смята, че естествен негов резервоар са плодоядните прилепи.
Заразяването става чрез директен контакт с кръв, телесни течности или заразени повърхности. Именно това прави болестта особено опасна в болници и при грижи за болни хора.
Първото известно огнище е регистрирано през 1976 г. край река Ебола в тогавашен Заир – днешната Демократична република Конго. Оттам идва и името на вируса.
Симптомите често започват като обикновен грип – температура, главоболие и болки в мускулите. По-късно обаче заболяването може да доведе до тежки вътрешни кръвоизливи, увреждане на органите и шок.
Най-смъртоносните епидемии на ебола
Най-голямата епидемия в историята започна през 2014 г. в Западна Африка и засегна основно Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Загинаха над 11 000 души, а стотици хиляди останаха под карантина.
Тогава светът видя сцени, които по-късно COVID-19 направи познати навсякъде - претоварени болници, затворени граници, страх, маски и ограничения на придвижването.
Разликата беше, че ебола има значително по-висока смъртност. При някои щамове тя достига 70%.
Именно тази комбинация между брутална смъртност и липса на лечение превръща вируса в една от най-страшните болести, познати на човечеството.
Защо сегашното огнище тревожи учените
Настоящият щам Bundibugyo е по-слабо изследван в сравнение с класическия Zaire Ebola Virus.
Според експерти проблемът не е само във вируса, а в средата, в която той се разпространява - бедност, липса на чиста вода, разрушена здравна система и политическа нестабилност.
Световната здравна организация предупреждава, че в подобни условия всяка епидемия може да излезе извън контрол много по-бързо.
Допълнителен риск създава и фактът, че много хора пътуват между африканските държави без реален медицински контрол.
Хантавирусът: Защо всички говорят за него
Паралелно с ебола през последните месеци рязко нарасна интересът към хантавирусите.
Това са инфекции, предавани основно чрез гризачи, най-често чрез вдишване на прахови частици, замърсени с урина или изпражнения на заразени мишки и плъхове.
Хантавирусите могат да причинят тежки белодробни и бъбречни усложнения, а при някои форми смъртността е висока.
За разлика от COVID-19 и ебола, хантавирусът трудно се предава между хората. Въпреки това учените го следят внимателно, защото климатичните промени и урбанизацията увеличават контактите между хора и диви животни.
Именно такива „прескачания“ на вируси между животински и човешки видове стоят зад много от модерните епидемии.
Болестите, които промениха света
Историята на цивилизацията е история и на пандемии.
- Черната чума унищожава огромна част от населението на Европа през Средновековието.
- Испанският грип след Първата световна война убива повече хора от самата война.
- СПИН променя обществата и медицината през XX век.
- COVID-19 затвори света, разтърси икономиките и показа колко крехка е глобалната система.
Учените отдавна предупреждават, че пандемии ще има и в бъдеще. А причината е проста - човечеството никога не е било толкова свързано, толкова многобройно и толкова навлязло в дивата природа.
Защо новите вируси стават все повече
Според научни изследвания обезлесяването, климатичните промени и унищожаването на естествени местообитания принуждават животни и хора да живеят все по-близо едни до други.
Така вирусите получават шанс да „прескачат“ между видовете.
Смята се, че именно така са се появили ебола, SARS, MERS и вероятно COVID-19.
Допълнително опасността се увеличава от глобалния транспорт. Днес човек може да пренесе опасен вирус от един континент на друг само за няколко часа.
Може ли светът да бъде подготвен
След COVID-19 много държави инвестираха повече в системи за ранно предупреждение, ваксини и епидемиологичен контрол. Но експерти предупреждават, че светът остава уязвим.
Много страни нямат достатъчно болници, лаборатории или обучен персонал за реакция при големи епидемии. Освен това социалните мрежи създадоха нов проблем - лавина от фалшива информация, която често подкопава доверието в науката.
Според вирусолози бъдещата пандемия може да бъде дори по-опасна от COVID-19, ако комбинира висока смъртност с лесно предаване.
Вирусите няма да чакат човечеството
Ебола, хантавирусът, COVID-19, птичи грип - това не са отделни истории, а предупреждения. Светът вече не може да гледа на опасните инфекции като на проблем на „далечни държави“. В ерата на глобализацията локалното огнище може да се превърне в международна криза за дни.
Най-голямата заплаха не е само самият вирус, а неподготвеността, политическите конфликти, дезинформацията и подценяването на науката.
Историята показва едно - пандемии винаги е имало. Разликата днес е, че човечеството разполага с повече знания от всякога, но и с повече рискове от всякога.
И след всяко ново огнище въпросът остава същият - научихме ли си урока, или просто чакаме следващия вирус.
