Т урция ще отбележи днес със серия събития под надслов „Турция – името на победата“ деветата годишнина от неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г., организиран според Анкара от т. нар. Фетхуллахистка терористична организация (ФЕТО) на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който почина през октомври 2024 г., съобщи сайтът „Хюриет дейли нюз“.
При неуспешния пуч, при който през 2016 г. бяха атакувани ключови локации в столицата Анкара, Истанбул и на други места, загинаха 251 души, а над 2200 бяха ранени.
По-късно турският парламент прие закон, според който годишнината от опита за преврат се отбелязва като Ден на демокрацията и националното единство.
Във връзка с честването на деветата годишнина от опита за преврат се очаква турският президент Реджеп Тайип Ердоган да държи реч по време на специално заседание на турския парламент, след което Ердоган ще участва в няколко възпоменателни събития в турската столица Анкара и ще посети едно от атакуваните при опита за преврат полицейски управления в града.
На 15 юли 2016 г. Турция стана арена на неуспешен опит за военен преврат, който според Анкара е бил организиран от т.нар. Фетхуллахистка терористична организация (ФЕТО) на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. При пуча, атакувал ключови локации в столицата Анкара, Истанбул и на други места, загиват 251 души, а над 2200 са ранени.
Впоследствие турският парламент приема закон, с който годишнината от опита за преврат се отбелязва като Ден на демокрацията и националното единство. Фетхуллах Гюлен е влиятелен ислямски проповедник, който живее в самоналожено изгнание в Съединените щати от 1999 г. Неговото движение, известно като Хизмет ("Служба"), притежава обширна мрежа от училища, университети, медии и бизнес предприятия по целия свят, включително в Турция.
В продължение на години, особено след идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г., правителството на Реджеп Тайип Ердоган и движението на Гюлен са смятани за съюзници. Те споделят общ интерес в намаляването на влиянието на традиционно светската военна върхушка в Турция. Смята се, че поддръжници на Гюлен са проникнали в турската полиция, съдебна система и други държавни институции.
През този период се провеждат редица шумни съдебни процеси, като тези по аферите "Ергенекон" и "Чук", които целят да ограничат влиянието на армията и предполагаемите светски заговорници. Разривът между правителството на Ердоган и движението на Гюлен започва да ескалира през 2013 г. На 17 декември 2013 г. в Турция избухва голям корупционен скандал, който води до арести на десетки лица, близки до правителството на ПСР, включително синовете на трима министри, които по-късно подават оставки.
Премиерът по онова време Реджеп Тайип Ердоган публично заявява, че това разследване е "заговор" срещу него и правителството му, ръководен от Фетхуллах Гюлен. В контекста на този скандал, през юни 2014 г. са извършени арести на 15 души, заподозрени за подслушване на офиса на премиера Ердоган и на други високопоставени представители. Ердоган описва откритите подслушвателни устройства като "открит шпионаж" и отново обвинява Гюлен.
В отговор на тези събития, правителството предприема мащабна чистка, в която хиляди полицаи и магистрати са отстранени от длъжност или преместени, което Ердоган оправдава с борба срещу "паралелната държава" на Гюлен в държавния апарат. Местните избори през март 2014 г. се възприемат като референдум за Ердоган, чието управление е застрашено от корупционните скандали и подслушванията. След неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г., правителството на Турция предприема широкообхватни мерки.
С президентски укази са отстранени от работа над 130 000 души, основно по обвинения за съпричастност към движението на Гюлен. Затворени са редица частни училища, университети, над 40 телевизии и радиостанции, 70 вестника и почти 1800 сдружения. Заведени са 41 отделни масови съдебни процеса във връзка с опита за преврат. На референдум, проведен на 16 април 2017 г., е одобрена промяна в турската конституция, въвеждаща президентска система със засилени правомощия на държавния глава, която окончателно влиза в сила след изборите от 24 юни 2018 г.
Тези събития и последвалите реформи променят политическия пейзаж на съвременна Турция.
