21 месеца смазан с кръв народен бунт, който прерасна във въоръжено въстание и все повече се ислямизира - в Сирия времето на обещанията от Арабската пролет изглежда далечно. Революционната динамика не бе нарушена, но мирното масово движение срещу режима на Башар Асад постепенно се превърна в кървава война в реакция на бруталността на правителствените сили.
С подкрепата на сунитското мнозинство от населението, въстаниците се хвърлиха във въоръжена борба с няколко пушки, вкарани в страната контрабандно или купени от корумпирани офицери.
Днес те държат голяма част от селските райони и няколко средноголеми града. В северозападната част на страната са на път да поемат контрола над голяма територия от северния град Алепо, където уличните битки остават с неясен изход, до турската граница.
Въстанието се разрасна в пустинния изток, но
боевете най-вече доближиха Дамаск,
където армията води операции на широк фронт по "обезопасяване" срещу "терористите", както режимът нарича въстаниците.
Шейх Тауфик, влиятелен ислямистки боен командир от района на Алепо, е убеден, че "режимът отслабва все повече с всеки изминал ден". Според него "това е началото на края". Режимът е неспособен да си върне загубената територия и е изоставил селските райони, наблягайки на защитата на столицата, големите градове, стратегическите пътища и укрепването на алауитския анклав по бреговете на Средиземно море (алауитите произлизат от шиитския клон на исляма - такива са повечето управници в Дамаск).
Правителствените сили подлагат на тежък обстрел бунтовнически градове и квартали и нехаят за съдбата на страдащите цивилни.
Журналист на АФП стана свидетел как на 18 октомври в Маарет ан Нуман над 40 души, сред които 22 деца, загинаха под развалините на сградата им, върху която изтребител МиГ пусна бомба.
Според Сирийския център за наблюдение на човешките права, който неуморно следи конфликта,
42 хил. души, мнозинството от тях
цивилни, са загинали от началото на конфликта
през март 2011 г.
Стотици хиляди сирийци са избягали.
Международната общност се отказа да търси решение на конфликта чрез преговори, а Дамаск знае, че може да разчита на подкрепата на съюзниците си Русия и Иран.
Със смазващото си материално превъзходство и огнева мощ, включително предполагаем химически арсенал, който поражда сериозни международни тревоги, сирийската армия продължава да е в състояние да води операции на по-широк фронт.
Въздушното превъзходство на режима обаче може да бъде поставено под въпрос от използването на зенитни ракети от бунтовниците. В исторически момент, чийто свидетел бе журналистът от АФП, въстаниците свалиха хеликоптер и изтребител на сирийските ВВС за 24 часа в края на ноември близо до Дарет Езза (Северозападна Сирия) с такива ракети, които малко преди това били отнети, според тях, от врага.
Бунтовниците вече имат леко стрелково оръжие и боеприпаси, но по-модерни нападателни оръжия продължават да им липсват. Въстаниците се ориентираха към стратегия на прекъсване на снабдителните линии, задушаване на големи градове и обсаждане на изолирани гарнизони.
Бунтовниците, които воюват срещу военните, разузнавателните служби мухабарат и подкрепящите Асад милиции шабиха, натрупаха опит и сформираха по-добре организирани звена с подкрепата на стотици чуждестранни доброволци.
Последните шест месеца обаче бяха белязани от
растяща
ислямизация
на въоръжената борба и излизането на преден план на "Фронта Ан Нусра", който понякога е обвиняван, че е параван на "Ал Кайда" в Сирия.
Тази групировка е на път да се наложи на всички фронтови линии и заплашва да си присвои сирийската революция.
На 10 декември джихадистите от "Ан Нусра" и свързани с нея групировки превзеха изцяло базата "Шейх Сулейман", последната крепост на армията западно от Алепо.
Предишния ден журналист видя черното знаме на ислямистите да се развява над една от сградите.
"Ислямистите изненадаха бойците от Свободната сирийска армия (ССА) като нападнаха сами казармата в събота вечерта", призна член на ССА.
Бойците на "Ан Нусра" са дисциплинирани и мотивирани и пораждат възхищение у мнозина сирийци, за разлика от батальоните от ССА, които започнаха да предизвикват неприязън заради обвиненията срещу тях в корупция. Съставеният предимно от сирийци "Фронт Ан Нусра" привлече радикалните елементи на бунта, сред които и чуждестранни джихадисти.
Омразата им към "неверниците", съчетана с изстъпленията на режима, които обуславят разделенията на верска основа, създават риск от "ливанизация" на конфликта в Сирия, за която в миналото различните общности бяха богатство.
