Б лизо две десетилетия след атаките на 11 септември 2001 г., човечеството все още е в капана на тогавашните събития, а последиците се усещат в редица райони по света. Терористичните атаки породиха конспирации, доведоха до серия от конфликти, станали известни като „Война срещу терора”, а в редица западни държави бяха въведени рестрикции и на мода дойде масовото наблюдение на граждани, което от своя страна пък предизвика скандали и изтичане на секретни данни в невиждани до онзи момент мащаб – ерата на Сноудън и Асандж е пряка последица от онзи 11-ти септември и геополитическите трусове след това.
19 години по-късно, радикалните групи не са разбити, дори напротив, а американските сили продължават да бъдат разположени по целия свят. Те, както и бюджетът на САЩ, бяха силно ударени по време на конфликтите след 11 септември 2001 г. Милиони цивилни пък станаха косвена или директна жертва на събитията, а обществата в държави като Ирак, Афганистан, Йемен бяха разтресени от последвалите сблъсъци, трусове и кризи. Може да се каже, че арабските бунтове от 2011 г. са също следствие на целият низ от събития преди две десетилетия.
19 years ago today, former Pres. George W. Bush addressed the nation on 9/11.
— ABC News (@ABC) September 11, 2020
"These acts of mass murder were intended to frighten our nation into chaos and retreat. But they have failed. Our country is strong."https://t.co/vHv839UpmQ pic.twitter.com/16P17tEVsC
На Запад последствията от 11 септември се усещат като нещо далечно, въпреки директния ефект върху живота на обикновения човек. Последното десетилетие беше белязано от икономически сривове, рецесии и политическо напрежение. Идеята за глобализацията отстъпи пред подновения устрем на национализма и популизма в Европа, докато западните правителства – и най-вече САЩ – опитват да се отърват от ангажиментите си в Близкия изток, пренасочвайки внимание към нови стратегически предизвикателства като Китай и Русия. За анализатори в САЩ 11 септември 2001 г. е разглеждано дори като упадък на американската външна политика и покрай пандемията от Ковид-19, ударила Щатите най-силно от всички други държави досега, все повече стават призивите да бъде затворена главата 11 септември.
Но дори САЩ да решат да изоставят този тежък период, за мнозина извън Северна Америка, последиците на войните след 2001 г., са ежедневие. Изследване, публикувано тази седмица от Института за международни изследвания „Уотсън“ към Университета „Браун“, показва, че най-малко 37 милиона души са били разселени от конфликти, свързани с отговора на САЩ след 11 септември. Разбира се Вашингтон не е единственият фактор, предизвикал тези трусове, особено в страни като Сирия или Сомалия – Русия, например, е една от основните причини за разселвания след интервенцията в Сирия през 2015 г. Но хаосът, от който са част тези конфликти, е свързан с трагедията на ерата, започнала преди две десетилетия.
Както стана дума, радикалните движения бяха повлияни от „Войната срещу терора“, но е трудно да се каже, че са разбити. Ал Кайда, организацията стояща зад атаките от 11 септември, е много по-различна от тогава, когато неин лидер беше Осама бин Ладен. Оглавявана от заместника му Айман ал Зауахири, групировката остава заплаха не само за Запада, но и за местните държави в Африка и Близкия изток, където тя разви стабилни структури. Кампанията срещу Ал Кайда и убийството на редица нейни командири и лидери, включително самият Осама бин Ладен и синът му, не спря дейността ѝ. Според доклади на ООН организацията разполага с около 40 000 бойци и членове в световен мащаб, а силите ѝ се сражават активно в конфликти от Западна Африка до Югоизточна Азия.
America’s “horrifically damaging” war on terror has displaced at least 37 million people, Brown University’s Costs of War project reports https://t.co/MuKW7anSTD
— The Daily Beast (@thedailybeast) September 8, 2020
Групи, свързани с Ал Кайда като „Ал Кайда на Арабския полуостров“ в Йемен, Хурас ал Дин в Сирия, както и структури в Сомалия, Субсахарска Африка, Индия и Филипините се развиват и натрупват все повече видимост и влияние. В Афганистан, САЩ опитват да намалят военното си присъствие и да подсилят местното правителство, за да могат да бъдат притиснати талибаните. През 2001 г. именно режимът на талибаните предоставиха убежище и бази на Ал Кайда и Осама бин Ладен, и макар днес да не управляват в Кабул, те са основна сила в Афганистан, която успя да върне контрола си върху големи райони от страната.
Нещо повече – 19 години по-късно, талибаните са толкова влиятелни, че САЩ и афганистанското правителство бяха принудени да ги поканят на мирни преговори, а Иран и Русия флиртуват с тях, за да получат дивиденти в Афганистан. Този септември се очаква нов кръг от преговори между афганистанското правителство и талибаните, докато те не са прекъснали връзките си с Ал Кайда, въпреки че е основно условие за преговори. Наскоро една от най-кървавите фракции на движението, пакистанските талибани, обявиха обединение между различните групи сред тях и това е много лош сигнал не само за САЩ, но и за правителствата в района.
През последните години Ал Кайда работи усърдно, за да изгради връзки в клановите структури и местното население в Африка и Близкия изток, докато остави бившият ѝ иракски клон „Ислямска държава“, да усети натиска на западната коалиция. Нещо повече, Ал Кайда създаде ново поколение от лидери и командири, които вече излизат на преден план. Тези фигури имат опит от Ирак, Сирия, Либия и Субсахарска Африка, запознати са с модерните технологии и осъзнават колко е важна информационната пропаганда. За това колко тихо и настървено изграждат новите структури командирите на Ал Кайда, говори атаката във военна база във Флорида миналият декември. Тогава саудитски пилот, повлиян и рекрутиран от Ал Кайда, уби трима души и рани няколко други. Освен извършването на атаката, групировката всъщност е събирала информация в продължение на дълъг период от време, според разследването на ФБР.
Ерата на 11 септември е приключила, но не и нейните последици. Докато САЩ и Западът насочват внимание към новите предизвикателства като Русия, Китай, Иран и Северна Корея, те не трябва да забравят, че съществуват редица зони в Африка и Близкия изток, които тепърва ще се превръщат в регионален и глобален проблем, тъй като причините за хаоса не са решени.
криза, която тихо расте" />
